Флууд ис он дъ мууд!

First topic message reminder :

Дъ Биг Бос ис хиъър! Гууд Морнинг, уаз ъп?

Уф, ти пък, какво толкова? Даже и да си измисля, нима е забранено? Йони (е, и Мони) с вас съм! Нищо че вие сте бели, а аз черна... И без това винаги съм искала да съм негърка. Не че имаше нещо общо между двете изречения, ама карай, та отпрашвай към... Бургас!

Трябваше да намеря някакъв жезъл и да го занеса на Хари Потър. Но преди това имах някаква работа у дома и трябваше да се отбия там. Взех жезъла, но го изтървах и той се счупи (хД). И сега, как беше магията за поправка? Как беше? Как беше? Не мога и не мога да се сетя. Излезе, че саморъчно трябва да го направя |поправя|. Хайде подреждай счупените части. После БУМ жезъла в една найлонова торба и я завързах за крака си (?). Май носех и мантия (???). Отивам аз до нас и си свърших работата, и нали после звъня по GSM-а на Хари да му кажа, че след малко идвам. Добре, ама той ми прати хитроумната карта на MMS и видях, че има смъртожаден в кухнята (ами сега хД). Та аз нямам какво да правя и ХОП, бегам в кухнята. Той, нашия, ме усети и започна да си изважда главата от пода (???). Аз без да му мисля много „БАМ”, главата с крак и я залепих на горящата печка с дърва. Той малко изквича, но се оправи и продължи пак да излиза. Показа се до раменете и пак „БАМ” , главата с крак и я заелпих на горящата печка с дърва (от |под| залепяне може да имате в предвид |в| буквален смисъл). Този път по-яко изквича и аз спрях. Докато се показваше напълно, си помислих да скоча от отворения прозорец в кухнята, ама си викам, че ще умра, ако скоча от осмия етаж. -|излишна| И после бягам в стаята си. Той, нашият смъртожаден, се опънал на леглото ми и ми изрежда някакви мъдрости. Аз го гледам объркана мисля заклинания, нали изкарах боядисаното с флумастер шишче (това нали е вълшебната ми пръчка хД). Мисля, мисля, мисля, а той продължава да ръси някакви мъдри мисли.
- Имтерио! - викам аз и тоя почна да ходи там, където сочи върха на пръчката ми (хД). Грешно заклинание. Айде, махнах го т’ва.
- Круцио! - е т’ва беше заклинанието, което исках. Ама тоя, вместо да започне да се гърчи от болка, започна да пее гръцки песни (хД). Луда работа. Гледам го с недоумление, а той ми се хили. Пробвах го пак, и пак, а пича не спира да пее (бту .. той нямаше пръчка).
- Авада Кедавра! - викам аз, за да се свършва вече, ама НЕ, няма такива работи. Нито зелен лъч светлина, нито умрял смъртожаден, нито нищо. Опитвам аз още пъти и тоз почна да ми се смее. ’Айде пак Круцио, ’айде пак гръцки песни. И аз сега нямам какво да правя,и с Империо го блъсках в стените (хД). Блъскам си го аз, -| излишна| ту в едната стена,ту в другата. Ама изведнъж, баща ми влезе в стаята и ме |по|пита, какво става тук. Той, защото не знае, че съм магьосница (?) и му казах, че после ще му обясня. Той излезе и аз продължих със смъртожадния. ’Айде пак, повтаряй трите проклятия, защото само тях знаеш. (Знам и Лумос и Експелиармус, ама той нямаше пръчка... и Алохомора знам, ама не знам за какво е хД). Обаче, по едно време, се появи някаква хамава смъртожадна. Тя нищо не правеше. Аз продължих с Круцио, ама изведнъж, тоя спря да пее и аз гледам - шишчето счупено (хД). Като няма какво, изкарах огромния жезъл от найлоновата торба. Да видим, дали той може да прави проклятия. Мне.. нищо не прави. Чудя се, за какво му е на Харчо Потаров жезъл, дет’ нищо не прави. Ама аз, нали, не се отказвам. Онея се изплашиха, сигурно, защото можех да ги ударя с жезъла, както го размятах така. И изведнъж, си помислих да са завързани, и се появиха някакви въжета. После се пожелах да са здраво завързани и те станаха здраво завързани. Дори мъжа беше вързан за някакъв диван (???). И в същия момент баба ми влиза и вика:
- Не моя диван!
А аз й отвръщам:
- Няма какво да се прави.
И после пожелах да изчезнат, и тез изчезнаха. И аз ,вече доволна, грабнах една метла и бях готова да скоча от прозореца в кухнята, ама тогава се събудих =/

Е вече, Деа, се убедих, че Кали и Йони са абсолютно прави за теб. От тук нататък, колкото и Ицо и Яна да ми говорят, че си страхотна, нямат шанс да им повярвам.
Да те попитам, ти сънувала ли си някога? Който е сънувал знае, че сънищата са супер объркани. Никой не сънува нормалното си ежедневие, никой не сънува как отива до училище, изпитват го и изкарва 4. Сънищата са много над това. Те се простират дори и извън въображението ти. Аз това никога няма успея да го измисля така, а най-малко ти. Като гледам как се впрягаш за няколко запетайки и на всичкото отгоре казваш, че ми е нужен психолог. Не ти си човека, който може да го каже. Може да критикуваш писаниците ми, които си бяха лигавщини, но да ме изкарваш луда... съжалявам моето момиче, не ти влиза в работата кой е луд и кой не, най-малко да го кажеш за мен.
А като си спомня какви неща си говорила на Кали, мога да ти кажа, че на теб ти е нужен психолог, а не на мен

Спор ли? Аз туко що се включих хД

Ама това си е флууд темичка, всеки може да се меси...
А и да. Видя ли. Сбъдна се. И сега обаче съм много по-насърчена да не напускам форума, както смятах по рано днес.

Хаха, Сеф, уникално е ;дд Знаеш ли, това клипче ми помогна да не се нахвърля заради.. кхъм.. разправията

хари потър.. хари потър хД

Много се радва, че караниците преминаха. Целувки за всички!! Днес ми е много слънчев ден и сърце не ми дава да се карам с някой :Д