Апартаментът беше малък. Някои от вас биха го нарекли дори "дребен", но колко й трябва на една вампирка? Нито щеше да организира големи семейни събирания за Коледа, нито въобще щеше да й трябва кухня за да готви.
Намираше се на ъгъла на Чейс Роуд и Чартър Уей, в една не особено приятна сграда. За човек би било трудно, но Тейлър без проблем можеше да види парк Оукууд от тераската, стига да игнорираше две-три сгради, които й се изпречваха на Далримпъл Клоуз, улицата, успоредна на нейната. Явно до погледа й достигаше достатъчно, тъй като често висеше нощем на терасата, с поглед устремен към дърветата. За какво ли си мислеше тогава?
Добре де, добре, връщам се на къщата. Имате нещо против лирическите отклонения, а?
Апартаментът беше двустаен. Имаше само спалня и хол, банята беше обща за цялата сграда и се намираше на първия етаж. Добре, че такива екстри по принцип не й бяха необходими, и добре, че беше на последния, седми етаж, че да не е близо до споровете за това чий ред бил да си вземе душ. Беше доста досадно.
Вратата беше парче скучно дърво, някога боядисано в отровно зелено. Сега пак си беше същата скучна дървения, но поради олющената бюя цветовете се преливаха. Минавайки през нея, човек, вампир или върколак, се озоваваше в хола. Беше доста скромен - тук-там имаше следи от тапети по сивите стени, а на земята се виждаше само дървения дъсчен под. Кой ще ти се занимава с килими? На прозорците нямаше пердета, а единствената мебел в стаята беше един червен диван. И на него не липсваха няколко кръпки, но беше що-годе приличен. Под него две или три дъски бяха разковани и лесно се махаха. Там се откриваше дупка, а в дупката - метална кутия. Никой, освен Джо, нямаше достъп до нея и никой не знаеше какво има там. Не ме питайте, и аз не знам, така и не ми каза.
И това представляваше холът. Имаше два прозореца на отсрещната стена, която беше наклонена, но не се отваряха, (все пак последен етаж, таванска стая.. чаткате) а вдясно имаше врата, или поне следа от такава, която водеше до спалнята. Само пантите стояха, тъй че там имаше закачен бял чаршаф, вършещ работата на перде. До тази стая имаха достъп малко хора, подбирани от Джон. Стените й бяха облепени със снимки, изрезки от списания и вестници, стари писма, нови писма. Имаше дори няколко плаката, колкото да не прилича на помещение, обитавано от сериен убиец. В единия ъгъл бяха скупчени книги, подредени в два или три небостъргача. Нямаше легло, естествено, но пък можеше да се открие стара летяща метла, както и един шкаф, пълен с дрехи. Вътре цареше безпорядък, но нали нямаше свидетели? Прозорец в тази стая имаше само един. И да, стената си беше напълно вертикална и нормална. Ако се минеше през прозореца се стигаше до тясна тераса, метър и половина на метър.
Е, това е домът на Джон Тейлър. Седемнайсет годишното момиче, което бе на малко повече от седемнайсет. Пред външната врата имаше изтривалка, на която пишеше "Добре дошли". А вие вярвате ли, че наистина сте добре дошли в апартамент №23? Помислете пак.
*Всеки може да пише, но в първия си пост стигате само до това да почукате на вратата (звънецът е изтръгнат). Тогава вече ще преценя дали ще ви поканя или не.*
