Гара Кинг Крос

Заглавие: Гара Кинг Крос Чет Апр 01, 2010 4:06 pm

Както винаги - много магьосници преминаващи през магическата бариера на гара Кинг Крос. Хаос, сови, крещящи и плачещи майки, махайщи с бели кърпички подри заминаващият към училището за вълшебства и магия Хогуортс, червеният Експрес Хогуортс.
Гарата наистина беше много одимена, заради постоянната пара, излизаща през комините на влакът.

Ученици, пишете тук преди да се качите на влака.

ТЕМАТА ЩЕ БЪДЕ ОТВОРЕНА НА 7 АПРИЛ - ТОГАВА ЩЕ МОЖЕТЕ ДА ПИШЕТЕ.

мъгъл Брой мнения : 115

Беше прекрасен ден.
Професор Грейс Блек беше очаквала този ден с нетърпение.Отново се завръщаше в Хогуортс,но вече като преподавател по един от любимите си предмети.Все още бе унила,че се разделя с Джини,макар и за малко време.Тя пристъпваше бавно,като дърпаше куфарите си,натежали от книги и други принадлежности.Бе облечена така. На гарата бе шумно,сградата бе изпълнена с множество гласове на мъгъли.Някои мъгъли гледаха доста учудено:не всеки ден се срещаха хорА с кафез с полярна сова в него,положен върху няколко огромни куфара...
Хърмаяни застана между перон 9 и перон 10.Засили се и след миг премина през стената.Вече бе на перон 9 и 3/4.
Видя много деца с родиртелите си,суетейки се покрай тях.Изведнъж към нея се приближи едно момиче и попита:

мъгъл Брой мнения : 38

Ники пристигна на гарата. Предпочете да отиде пеша от колкото някой да я закара, защото родителите й прекалено много ще я комадорят. Марар, че имаше доста хора, успя да намери местенце кадето да остави куфара си, защото доста тежеше. Не познаваше никой и беше леко странно.
Никол се оглеждаше. Много от децата бяха с техните родители, но тя предпочиташе да е сама. Не й беше нужно някой да я придружава, особено в такъв момент. Тя се огледа и видя, че е време. Нямаше часовник, защото не й се ровеше в големия багаж. Тя отиде до един от преподавателите и застана до него.
-Извинете, кога ще тръгва влакът? -попита Никол като погледна професора. Не знаеше дали е точният човек който трябва да пита, но се пак.

мъгъл Брой мнения : 115

-Извинете, кога ще тръгва влакът? -попита момичето,като погледна към явко-червения парен локомотив,на който имаше номер ''5972''.
''Сигурно е първи курс''-помисли си професорът
-Ще тръгне точно в 11 часа-усмихна се Грейс-Първи курс си ,нали?
Момичето само кимна,а аз се огледах.
-Впрочем аз съм професор Грейс Блек...ще ти преподавам Вълшебство в Хогуортс...

мъгъл Брой мнения : 112

Колата се спря пред гарата. Персефона излезе нетърпеливо. Баща й взе куфара. Момичето видя много други деца с родителите си да влизат през гарата с големи куфари. Сеф и баща й също се запътиха натам. Когато влязоха и отидоха на мястото между девети и десети перон, Долкинс отново погледна билета си. На него пишеше перон девет и три четвърти.
- Но тате, къде е перон девет и три четвърти? - засуети се момичето. - Аз виждам само девети и десети перон.
- Ей сега ще бъдем там. - той я заведе пред бариерата. - Сега, затичай се право към отсрещната бариера.
- Но, няма ли да се блъсна?
- Не, няма.
Персефона се затича с всичка сила натам, но вместо да срещне удар, тя излезе на перона. На релсите беше спрял един величествен влак. xD Експрес Хогуортс. Момичето се обърна за да види, дали баща й е зад нея. Отначало не го видя, заради голямата тълпа от деца и родители, но след няколко мига, той вече бе до нея.
- Това е перона! - каза баща й.
След няколко секунди, Сеф се приближи до едно момиче.

мъгъл Брой мнения : 61

Такси спря пред мъгълската гара и Алис излезе уверено на пътя. Нисък и възпълен шофьор се спусна да изважда куфара й от багажника, докато момичето изваждаше совата си от задимената от цигарения дим кола. Шофьорът остави тежкия куфар на земята и се облегна на отворената задна врата задъхано. Русокоската брънка в джоба на тесните си тънки, където имаше няколко мъгълски банкноти и му подаде 20 долара.
-Задръжте рестото - каза момичето и тръгна напред. И без туй в Хогуортс нямаше да й трябват мъгълски пари.
Като наближи перон 9 Уилър видя много деца със семействата си. Обикновено би се разтроила от тази гледка, но Алис беше свикнала с това, че е сираче и знаеше, че нищо не може да се промени от напразни сълзи.
В този момент тя видя как няколко дванайсетгодишни, вече облякани с мантиите си за Хогуортс, минават през тухлената бариера. Алис се огледа наоколо и ги последва, бутайки количката с багажа си.
Когато мина през бариерата, момичето отвори стиснатите си очи. Намираше се сякаш на съвсем друго място извън пределите на Лондон. Голям, червен влак изпускаше пара, а около него имаше много ученици от Училището за Магия и Вълшебства заедно с родителите си. Русокоската влезе във влака, мъкнейки тежкия си куфар и кафеза на совата.

мъгъл Брой мнения : 38

-Благодаря, се пак. - въздъхнато изрече Ашфорд, леко втръснало от голямото чакане, което ще предстой. Поне се надяваше, че влакът ще се движи по-бързо.
-Оу, добре. -каза Ники леко успокойтелно. Имаше голяма тълпа. Тя се огледа и видя момичето на перона. Какво ли правеше там, един господ знае. (xD) Тя въздиша, опитвайки се да се съсредоточи на това, което ще става скоро. Tя се обърна обратно към професора, оглеждайки го.
-Аз съм Никол. Никол Ашфорд. -изрече Никол, минавайки с пръсти през косата си. Знаеше, че по тоя предмет ще се прецака, защото е доста зле с вълшебство. Тя се обърна и видя, че момичето на перона още стой там.
-Та, Вие сигурно сте учили тук впрочем. -допълни се Никол, раздвижвайки колелцата на куфара й. Беше доста горещо, а парата я задушаваше. Тя започна да кашля, но постепенно отминаваше.
-Винаги ли е така тук? -попита Ашфорд, надявайки се на добър отговор, който да я зарадва.

мъгъл Брой мнения : 112

Сеф се запъти към едно момиче. Изглеждаше, че тя говореше с майка си. Може бе това не беше майка й,, но все пак. Искаше да попита за часа в който тръгва влака.
- Извинявайте, че се натрапвам в разговора ви, но може ли да ми кажете в колко часа тръгва влака? - попита учтива Персефона.
Сините като море очи загледаха трепкаво жената. Бузите на Сеф бяха станали червени от цялото бързане заради влака.
- Хайде, Персефона! Къде се губиш? - извика от далечината баща й.
- Ей сега идвам татко! - отвърна му момичето.
Момичето се обърна, защото чакаше за отговора си.

мъгъл Брой мнения : 64

Гара "Кинг Крос" бе оживена от викове и забързани шепоти на магьосници и мъгъли. Ашли бе идвала тук, за да изпраща сестра си, но днес бе денят, който бе очаквала от години. Все пак, не всеки ден заминаваш за пръв път за „Хогуортс” . Първокурсничката си проправяше път измежду тълпата, докато Джейн вървеше напред с куфарите й. Острият поглед на сиамецът й проблясваше из тъмната клетка, която момичето носеше с видимо усилие. Тя подминаваше пероните, а въображението й работеше усилено, създавайки образи на замъка и околностите му. В този момент пред нея се изправи някаква група мъгъли, а след като отминаха Джейн бе изчезнала. С тръпнеща усмивка Ашли застана срещу бариерата, разделяща перон девет и перон десет. Пое си дълбоко въздух, притисна с трепереща ръка клетката и се затича към бариерата. Когато я премина, пред момичето се изправи червеният, парен локомотив "Хогуортс Експрес", обиколен от хиляди ученици и разтревожени родители. Ашли откри Джейн, прегърна я и пое куфарите си. Уверена в себе си, пристъпи напред, следвана от закрилническия поглед на настойничката си.

мъгъл Брой мнения : 38

Ники погледна момичето пред нея. Беше на нейния ръст. Сигурно и тя е първи курс. Тя мина с пръсти пак през косата си и загледа момичето пред нея.
-В 11. - каза Ники и се усмихна. Чу, че баща й и казва Персефона. Сигурно се казва така.
-Аз съм Никол. Никол Ашфорд.- изрече Никол подавайки ръката си към русокосото момиче. Надяваше се, че ще са добри приятелки. (ехх тоя израз. xD)
-A това е професора по Вълшебство. Ако си първи курс като мен, ще бъдем при този учител.- каза Ашфорд, усмихвайки се сладко. Имаше пре-достатъчно време. Тя се огледа и видя, че вече някой от учениците са се качили на червения влак.

мъгъл Брой мнения : 262

Оглушително 'туууу-туууу' се чу за пореден път от локомотива на червения Експрес Хогуортс и накара Джина да запуши ушите си. Със сестра й току що бяха преминали през бариерата и седяха самички на перон деве и три четвърти. Една сова прелетя на сантиметри от ухото на Ар и накара грифиндорката да изругае. Джини се ухили и гушна Дизайър по-силно.
- Трета година в Хогуортс. Най-после се завръщаме сестричке! - възкликна щастливо и огледа всичко около себе си. Пушек, писъци, рев, глъч... абе не беше много приятно, но като се змаислиш, че след няколко часа отново ще зърнеш прелестния замък ти ставаше хубаво. Какво ли щеше да се случи тази година? Всичко можеше да се случи. В този момент котката се измъкна от ръцете й и побягна напред.
- ДИЗАЙЪР! - изграчи с цяло гърло Реджиния, проследявайки нервно черното животно, скриващо се някъде зад тълпата. Момичето изпухтя, просна куфарите на земята и хукна след нея. Ръчкайки с лакти хората, се провираше между тясното пространство, опитвайки се да хване бягащото създание. Животното бе адски бързо. Беше на метър и нещо от третокурсничката, но въобще нямаше намерение да спре.
- Какъв домашен любимец си ти, по дяволите! - отново изкрещя Ред и се спъна в нещо. За нещастие пред нея имаше някой и третокурсничката се стовари върху него.
- Я внимавай какво правиш, сакатнице! - познат, дразнещ ушите глас, раздиращ чувствителният й слух.
- Дивайн, дяволът още ли не е дошъл да вземе душата ти?! - Алиса подбели очи и отвърна кисело:
- Много смешно. А сега стани от мен...
Двете се изправиха бързо и изтупаха дрехите си, а Джиан чу Алиса да мърмори нещо от сорта на 'Страхотно. Съсипа ми дрехите..' Тогава една ръка хвана рамото на Ния и я обърна назад. Аря държеше провисналият в дланите й Дизайър, с протегнати ръце и странна физиономия.
- Следващият път гледай пак да ме зарежеш. Донесох ти и куфарите. Колко неща си побрала в тях?! - една невинна усмивка от страна на Сам и лигав отговор:
- Благодасря, мила сестричке. - след това отново се обърна към Дивайн и задържа погледът си върху нея за малко.

мъгъл Брой мнения : 115

Грейс се засмя.Когато за първи път пристигна тук,валеше из ведро,но
това не пречеше на огромната бутаница.Също като първокурсничката срещу
себе си,бъдещата преподавателка не познаваше никого,освен едно момиче
от куйдичния отбор...В този момент едно русокосо момиче се приблицжи към Грейс и Никол и започна:
- Извинявайте, че се натрапвам в разговора ви, но може ли да ми кажете в колко часа тръгва влака?
-В 11.-отвърна Никол.
Рускоската се обърна към мен,а учителката каза:
-Грейс Блек-усмихна се тя

мъгъл Брой мнения : 112

- Благодаря.. - отвърна Персефона, като се усмихна на момичето, което току-що й бе отговорило. След това се здрависа с учитела по вълшебство. - Приятно ми е. Аз трябва да се връщам при баща ми сега, защото той ме вика.
- И на мен ми е приятно.. - отвърна професора. - Е, ще се видим в Хогуортс.
- И ние също, нали.? - попита въодушевено Никол.
- Дам.. - отговори забързано Сеф. Тя се усмихна на момичето и се върна при баща си.
- Къде беше? - попита я строго той. Не искаше да загуби дъщеря си в тълпата още на първия ден.
- Попитах само в колко часа тръгва влака.. И разбрах.. - весело добави тя. - Влакът тръгва в единайсет часа.
- Е, това и аз можех да ти го кажа. - намръщи се още повече баща й.. - Пише го на билета ти.
- Е, сега тате не сетих.. Извинявай. - примоли му се тя, като направи кучешката муцунка.
Той веднага се засмя. Никога не можеше да устои на това сладко личице. След няколко секунди двамата се запътиха към влака. Без да иска, Персефона се блъсна в едно момиче на нейната възраст.
- Толкова много се извинявам. каза загрижено Сеф, като помогна на момичето да стане..

мъгъл Брой мнения : 24

Когато Сибил пристигна на гарата, часът беше 10:45.
Гарата беше пълна с хора, които оживено разговаряха помежду си.
Беше леко нервна и притеснена, може би защото не познаваше никой. Повечето първокурсници бяха дошли с техните родители си, но тя сметна, че е достаъчно голяма, за да се оправи и без баща си.
Не след дълго стана 11 часа. Повечето деца на гарата бяха от мъгълски семейства и не знаеха как да стигнат до влака. Тя обаче знаеше точно какво трябва да направи. Тръгна към тухлената бариера, бутайки куфара пред себе си. Затича се към бариерата, стисна очи и след няколко секунди ги отвори.
Намираше се близо до огромен влак, който всеки момент щеше да тръгне. Тя влезе във влака, намери едно празно купе и се тръшна вътре.

мъгъл Брой мнения : 64

Ашли се бе запътила към влака, загледана в билета си, когато изведнъж се блъсна в някого. Тя се стресна,загуби равновесие, а куфарите и клетката на котаракът й паднаха до нея.
- Толкова много се извинявам. - каза разтревожено момиче, като се съдеше по вида й, колкото Ашли.
- Няма нищо.. - отговори й спокойно чернокоската, като пое ръката на момичето. - бях се замислила. Аз съм Ашли Евънс - представи се тя.
- Персефона Долкинс - усмихна се момичето. - И ти ли си първи курс?
- Да - отвърна Аш и се засмя, - Сигурно ми личи.
- Има какво да учиш - пошегува се Долкинс.
- Влакът тръгва в единадесет часа, нали? - попита Ашли
Двете размениха няколко думи. Беше се запознала туко що с нея, но Сеф много допадна като характер на Ашли. Момичето намери с поглед Джейн, която я наблюдаваше с усмивка.

мъгъл Брой мнения : 38

Никол беше огледала тълпата. Повечето бяха първокурници като нея, затова ще са повечко хора явно. Тя се обърна към професора и извади билета си от джоба на дънките си. Огледа го и видя, че го е смачкала достатъчно, за да стой повече там. Тя видя, че вече повечето се качваха на влака и се празнеше гарата.
-Е, по-добре да се качвам. -каза Ники усмихвайки се. -
-Добре. -отговори й професора.
-Благодаря. Е, ще се видим там. -допълни се Ашфорд и взе куфара си. Се още беше много горещо на гарата. Тя мина покрай някой от групичките на третокурсниците и се качи на червения и голям влак. Огледа се да потърси празно място. Видя едно празно купе, остави багажа си отгоре и седна. Погледна през прозореца и видя, че повечето продължават да се качват. Тя въздиша. Не знаеше какво ще става за нататък.
"Е, Хогуортс чакам те." - мислеше си Никол, леко притеснена от цялото това нещо. Магията не е лесна. Зависи какво мислиш за нея. Тя се облегна и продължи да гледа през прозореца.

мъгъл Брой мнения : 112

Персефона се зарадва, че се беше блъснала със Ашли, защото й бе симпатична.. В следващите няколко секунди, Долкинс продължи да се извинява.
- Няма за какво да ми се извиняваш. - засмяно й рече Ашли.
- Да, като се замисля, наистина няма. Все пак се блъснахме без да искаме, а не нарочно.
- Нали влакът тръгва в единайсет? - попита отново другото момиче.
- Да. - потвърди Долкинс. - Всъщност преди да се блъснем, аз оку-що питах за часа.. xD НОва съм и какво да се представи.
- Е, и аз съм така. - отвърна и отново чернокосото момиче.
Персефона се засмя звънко. Гласа й не се чу много, заради цялата суматоха. Двете момичета се огледаха наоколо и видяха как много ученици бързаха да си намерят купе във влака. Предимно това бяха първокурсници, като тях.
- Искаш ли да си намерим купе във влака, защото като гледам, скоро май няма да останат много. - попита някак си срамежливо Сеф.

мъгъл Брой мнения : 115

Наближаваше времето за тръгване на влака.
-Е, по-добре да се качвам. -каза грифиндорката и се усмихна
-Добре. -отговори Хърмс
-Благодаря. Е, ще се видим там.-поздрави момичето и се качи в червения вагон.
Професор Грейнджър се усмихна и качи куфарите си на влака.Влязох във влака малко преди той да тръгне.След няколко минути открих празно купе и оставих багажа си там.Седнах на червените седалки и отворих прозореца.Родителите изпращаха учениците,които с бързи крачки се насочваха към влака...Скоро влакът тръгна...След няколо минути вратата на купето се отвори...

мъгъл Брой мнения : 64

- Да си намерим купе - кимна Ашли, в опит да удържи клетката на побеснелия си котарак.
Двете момичета грабнаха куфарите си, чиито обем бе приблизително колкото техния и се запътиха към един от вагоните. Когато започнаха да се качват обаче, откриха, че съвсем не бе толкова лесно, колкото изглеждаше. Тълпи от развълнувани ученици се блъскаха грубо, в опит да успеят да намерят хубави места, което за Ашли бе напълно излишно според размерите на влака. Изплашени първокурсници бяха прилепнали по прозорците в разговор с угрижените си родители, което наистина затрудняваше придвижването във вагона. Няколко по-големи момчета вървяха срещу качващите се, забравили нещо отвън, а котки, успели да се измъкнат от стопаните си, се вряха измежду краката на хората. В настъпилия хаос момичетата с мъка се придвижваха, теглени назад от тежкия багаж, но скоро Персефона се добра до някакво празно купе и махна на Аш да я последва...

мъгъл Брой мнения : 43

Peджиния Haйтмep написа:: Оглушително 'туууу-туууу' се чу за пореден път от локомотива на червения Експрес Хогуортс и накара Джина да запуши ушите си. Със сестра й току що бяха преминали през бариерата и седяха самички на перон деве и три четвърти. Една сова прелетя на сантиметри от ухото на Ар и накара грифиндорката да изругае. Джини се ухили и гушна Дизайър по-силно.
- Трета година в Хогуортс. Най-после се завръщаме сестричке! - възкликна щастливо и огледа всичко около себе си. Пушек, писъци, рев, глъч... абе не беше много приятно, но като се змаислиш, че след няколко часа отново ще зърнеш прелестния замък ти ставаше хубаво. Какво ли щеше да се случи тази година? Всичко можеше да се случи. В този момент котката се измъкна от ръцете й и побягна напред.
- ДИЗАЙЪР! - изграчи с цяло гърло Реджиния, проследявайки нервно черното животно, скриващо се някъде зад тълпата. Момичето изпухтя, просна куфарите на земята и хукна след нея. Ръчкайки с лакти хората, се провираше между тясното пространство, опитвайки се да хване бягащото създание. Животното бе адски бързо. Беше на метър и нещо от третокурсничката, но въобще нямаше намерение да спре.
- Какъв домашен любимец си ти, по дяволите! - отново изкрещя Ред и се спъна в нещо. За нещастие пред нея имаше някой и третокурсничката се стовари върху него.
- Я внимавай какво правиш, сакатнице! - познат, дразнещ ушите глас, раздиращ чувствителният й слух.
- Дивайн, дяволът още ли не е дошъл да вземе душата ти?! - Алиса подбели очи и отвърна кисело:
- Много смешно. А сега стани от мен...
Двете се изправиха бързо и изтупаха дрехите си, а Джиан чу Алиса да мърмори нещо от сорта на 'Страхотно. Съсипа ми дрехите..' Тогава една ръка хвана рамото на Ния и я обърна назад. Аря държеше провисналият в дланите й Дизайър, с протегнати ръце и странна физиономия.
- Следващият път гледай пак да ме зарежеш. Донесох ти и куфарите. Колко неща си побрала в тях?! - една невинна усмивка от страна на Сам и лигав отговор:
- Благодасря, мила сестричке. - след това отново се обърна към Дивайн и задържа погледът си върху нея за малко.

Аря нервно проследи с поглед момичето, стоящо на сантиметри от тях. Чудничко, щяха да прекарат още пет години с нея и други такива ужасни твари от Слидерин. Аха, беше неизбежно.. В този момент третокурсничката можеше само да благодари на разпределителната шапка, че я е сложила ‘при златно-червените лъвове’ и още повече – че не ги е разделила с Реджи.
Неочакван изблик на енергия и обич я накара да прегърне близначката си, но също толкова бързо я пусна. Ела се ухили, а Джи й хвърли съмнителен поглед.
- Какво по дяв...?
- Братска обич, мъник. – Морган се засмя най-безцеремонно на зяпналата Реджиния, която и без това мразеше да й натякват, че е по-малката от двете близначки.
Два метра по-наляво се чу скръцване със зъби и секунда по-късно дразнещият глас на Алиса се разнесе наоколо.
- Вземете си стая. – Тя отметна косата си наза. – Вярвам че всички тук твърдо не искаме да гледаме братската... уупс, мечешката ви любов.
- Проблем, Дивайн? – Ара започна да върти един кичур коса на пръста си, започвайки да имитира мъгълската певица. – Уупс, съжалявам, Диван. Обикновено не бъркам имената на хората. – тя се усмихна самодоволно, при вида на изражението на Алиса.
- Да, особено на хората, чиито имена означават части от обзавеждането... – Джини довърши мислите на другата грифиндорка.
Слидеринката изпуфтя ядосана и промърмори някаква ругатня, която Аря не можа да чуе.
Тъмнокоската кимна на сестра си в другата посока и двете Найтмер се отдалечиха, взимайки багажа и котките си. Полутаха се известно време, тъй като местата на земята, където евентуално би могло да се седна бяха заети я от куфар, я от кафез на сова или пък някой просто се бе сетил да се настани там преди тях.
Най-накрая съзряха един малко по-висок, сравнително удобно изглеждащ бордюр и забързаха крачка, за да не им се изплъзне.
- Знаеш ли, Дизайър ми изглежда малко затлъстял.. – понечи да каже Ара, но животинчето щракна със зъби заплашително. Добре де, знаеш, че те обичам и се шегувам.
Котката кимна мистериозно, а после измяука нещо на Скариандър. Черният котарак на по-голямата близначка само го погледна със различните си на цвят очи и после лениво положи глава на лапите си. Арабела започна да го чеше зад ушите, а в очите й се четеше някакви неизмерими респект и обич. Обичаше Скар от все сърце, още от деня, в който за пръв път я погледна с едното си синьо и другото зелено око. Беше толкова чаровен... И да, все още говорим за котаракът й.
Някакъв писклив рев на бебе някъде в тълпата прекъсна размишленията й, карайки я да се огледа. Не можа да открие източникът, ала видя нещо доста по-ужасяващо. Алиса Дивайн се беше запътила към двете грифиндорки, а на лицето си бе лепнала най-самодоволното и надуто изражение от целият си арсенал.

Заглавие: Re: Гара Кинг Крос Сря Апр 07, 2010 1:32 pm

-Бабо, по-бързо!! - Лети почти викна на баба си, която бе изостанала на десетина метра зад третокурсничката. - Ще закъснеем! - добави червенокоската и се забърза още повече. Дона Грийн пухтеше зад внучката си, бореше се с горещината и с бързината, която изискваше от нея Скар. Но за едно бе благодарна - Лили си носеше сама двата тежки куфара и беше оставила в ръцете на баба си само клетката със совата.
Жаркото слънце блестеше в очите на червенокоската, но тя не се предаваше. Беше си инат. А и не искаше да изпуска влака. Обичаше Хогуортс. Това бе единственият й дом, естествено, след къщата на баба й.
Най-накрая Скар спря, точно под надписа "Гара Кинг Крос". Изчака около половин минута, за да я настигне баба й, и отново тръгна с бързи крачки към девети перон. Вътре, под масивните колони, сянката изобилстваше и създаваше приятно чувство на хлад. Но време за чувства нямаше...
-Тук сме. - въздъхна Лети, заставайки пред една стена, точно между девети и десети перон. Дона я гледаше леко странно, за първи път изпращаше внучка си. Лека-полека забравяше онази тръпка, която преди бе изпитвала, когато и тя минаваше през тази стена. Вече даже й беше странно - да минаваш през стена.
Скар остави двата куфара на земята и се приближи до баба си. Прегърна я силно, лепна една целувка на бузата й и се върна при куфарите си.
-Чао, бабо! - помаха третокурсничката и се обърна към стената.
-Чао, миличка. Пази се и бъди д... - точно в този момент Скарлет мина през стената, след като се беше затичала. Дона въздъхна, обърна се и с бавна походка тръгна към улицата.

-Джак! - възкликна Лети, когато още с излизането си от стената видя Джак Хюнтър. Червенокоската се хвърли в прегръдките на хафълпафеца и го целуна бързо, но нежно. - Как си? Как прекара ваканцията? О, толкова ми липсваше! - момчето понечи да каже нещо, но звукът от локомотива го прекъсна. Хогуортс Експрес щеше да потегли всеки миг, а те още не се бяха качили на влака. - Е, ще трябва да изчакам малко... - усмихна се Лети и тръгна към "червения хищник" (да, тя наричаше влака така).

мъгъл Брой мнения : 475

Лелята на Дивайн я беше придружила до перон девет и три четвърти. Колко трудно можеше да се скриеш от мъгълските погледи особено, когато те познават, макар ти тях не. Нищо чудно някой от таблоидите да пише, че Алиса Дивайн се блъска в стълбове или нещо подобно. Лис не им обръщаше особено внимание, но единствено я притесняваше да няма някакви проблеми с министерството.
Щом мина през стената мигновенно я обля заушлива мъгла или по-точно пушек, който излизаше от комина на влака. Там беше претъпкано с хора. Непрекъснато се блъскаше в някой друг заблуден ученик. Всичките й маркови куфари бяха натоварени на една от онези колички, които всичкиостанали използваха.
Просто чудесно... учебната година за Лиса щеше да започне с двете грифиндорки, които й се натресоха на главата. Докато висяха при нея, леля й разговаряше с някакъв магьосник.
- Аз ще тръгвам. - каза леля Мериед и се отдалечи с походка, подобна на тази на Дивайн.
След като се изгуби от погледа й Алиса се отправи към двете Найтмер, държейки розова чанта на пума. Буклите й се спускаха върху дебелите презрамки на дънкената й рокличка. Под нея носеше блузка на бели и сини раета. Кафявите й ботуши стигаха до коленете и от края им се спускаха къси ресни. Общо взето се открояваше от другите ученици, които за разлика от нея носеха мантии.
- Е, не се ли страхувате от Хогуортс тази година. Подочух някои неща. - изрече Али.
Момичетата я погледнаха тъпо.
- Я се скрий Дивайн! - недоволстваше по-голямата близначка.
- Млъкни Арабела. О, това не е ли име на крава! - зяпна очудено Алис, обърна се и тръдна, теглейки куфарите си.

мъгъл Брой мнения : 161

Със бърза крачка Елена, аврора който
щеше да обитава Хогуортс тази учебна година, беше тръгнала към девети
перон. Там преди около две-три години тя за последно премина през онази
стена и отиде в училището за да учи. Сега я очакваше ново бъдеще, с
което щеше да изгради и новият си живот.
Чак
сега тя си припомни каква отличничка бе, когато учеше в училището. Точно
за това беше станала и един от най-добрите аврори. Но задачата и сега
не беше да става меланхолична, а да пази децата и да разбере възможно
най-много за Смъртожадните.
Около нея
минаваха много малки деца, затичали се на някъде, следвани от родителите
си. Бяха превъзбудени, както те, така и родителите им. Едните, че
отиват отново на любимото си място, другите че губях за поредната учебна
година своите дечица.
Иванович огледа зорко
наоколо, търсейки и най-малката подозрителна персона, премахвайки всяка
потенциална опастност. Това и бе работата сега. Както и да е, ето, че
сега стигна до стената.
Любимата и част от всяка година беше
преминаването през тази стена. Най-на края стигна. Перон 9 и 3/4. Тя се
засили, заедно с двата си огромни куфара и премина от другата страна.

мъгъл Брой мнения : 169

Дойде дългоочакваният момент,който Анди толкова дълго време чакаше и през последните дни беше изнервил обстановката вкъщи.Предстоеше му да замине за магическото училище за магий Хогуортс и не би никак странно защо толкова много се вълнуваше.Нямаше много време да се подготвя и затова помоли майка си да му сложи само най-необходимото,а останалото можеше да изпарти по-късно.Часът вече беше 10,00 часа и оставаше един час до заминаването на Експерс Хогуортс към училището.Момчето отдели няколко минути да се сбогува със близките си и като избърса сълзите си,изелзе ванъм и се качи във семейната кола.
Пътуването на гарата продължи около двайсет минути и щом пристигна със помощна на шофьора Том,взе багажа си и се взе довижадне със него.
Много добре знаеше откъде да мине,оставаше само да не говидят мъгълите,иначе щеше да стане истинска суматоха.Насочи се към стената мужду перон 9 и перон десет и като затай дъх,момчето стисна здраво количката си и със всичка сила се засили към празното пространство.Всичко беше като насън и след като премина през бариерата,момчето се оказа от другата страна и търгна да търси влакът във цялата суматоха,която цареше.

мъгъл Брой мнения : 10

Тракането на токчетата на Роуз се чуваше ясно, въпреки че гарата беше препълнена. Рускоската забързано буташе количката си с куфари към мястото, където вече пета година трябваше да мине през стената и да се озове на Перон девет и три четвърти.
Някъде отзад Андрю Рейнфорд буташе своята количка, опитвайки се да догони петокурсничката. За щастие, неуспешно. След караницата на излизане от апартамента му и пътуването до гарата в Лондон на Салиери хич не й беше до разговори.
- По дяволите, Роуз, спри малко! – викна чернокосото момче, а красавицата само обърна го погледна през рао и продължи.
- Не мисля, че има за какво да говорим... Убедена съм. – гласът й беше спокоен, въпреки че вътре в себе си не искаше да го прави. Но трябваше. Ако искаше да е кралица и занапред, трябваше да се държи като такава.
Явно слидеринеът се бе отказал, защото Ро не чу нищо повече.
Русокоската вдигна поглед точно навреме, за да види голямата табелка с надпис „9”, а малко по-нататък и тази с числото „10”. Супер, само тярбваше да мине през портала. Погледна часовникът си, който показваше 10:45 сутринта. Идеално, имаше достатъчно време да се качи на влака.
Салиери се затича, все така бутайки количката и след две секунди преминава през тухлената стена – портал. Както винаги, оглушителният рев на парният локомотив и пискливите гласчета на деца, разделящи се с майките си се разнасяше наоколо. Ъгх, беше досадно, но неизбежно – всички ученици трябваше да пътуват до Хогуортс с този влак.
Без да поглежда назад, русокоската закрачи към влака, където щеше да се срещне с останалите слидеринци от нейния курс..