Експрес Хогуортс

Заглавие: Експрес Хогуортс Чет Апр 01, 2010 4:15 pm

Огромен парен влак, който всеки девети месец от годината заминаваше от Лондон към училището за вълшебство и магия Хогуортс, където младите магьосници отиваха, за да овладяват способностите си при едни от най-добрите преподаватели в магическият свят.
Влакът имаше двества двадесет и три огромни купета, където всички ученици се настаняваха и потегляха към поредната си прикюченска учебна година в Хогуортс.

След като пишете на гарата - водете РП тук. Ако няма с кой да пишете, попитайте някой съученик да ви прави компания.
ТЕМАТА ЩЕ БЪДЕ ОТВОРЕНА НА 7 АПРИЛ - ТОГАВА ЩЕ МОЖЕТЕ ДА ПИШЕТЕ!

мъгъл Брой мнения : 112

Персефона и Ашли влязоха в празното купе.. Най-накрая успяха да си отдъхнат от цялата блъсканица, защото вътре беше просторно.
- Охх, живот.. - каза Персефона, като се просна на най-близката седалка.
Ашли се засмя от смешния изблик на Сеф. Долкинс се премести на седалкато до прозореца.
- Нали нямаш нищо против да го отворя? - попита тя.
- Не, нямам. - отвърна й Ашли, защото вътре бе наистина задушно.
Русокосото момиче отвори прозореца и отвънка лъхна лек вятър. Той развя буните руси коси на Персефона. Въздухът вътре се освежи малко. xD
- Така е още по-добре..- изведнъж каза Персефона.
- Да.. - кимна в съгласие Евънс.
Двете момичета седнаха до прозореца, като бяха една срещу друга. Долкинс извади едно шише с вода и го остави на малката масичка, която бе вградена в стената на влака точно под прозореца.

мъгъл Брой мнения : 64

Ашли се облегна удобно на седалката. От отворения прозорец подухваше лек вятър, който разпиляваше нежно косите й и вдъхваше свежест в тясното купе. Откриваше се гледка към перона, все още кипящ от живот и викове на ученици. Някои родители вече напускаха гарата, а други чакаха влакът да тръгне. Момичето се загледа сред останалата маса възрастни и с обекчение установи, че Джейн си бе тръгнала. Макар тя да не бе истинска й майка, Ашли никога не беше се отделяла толкова дълго от нея и искаше да пропусне конфузното сбогуване.
В този момент забеляза озадачения поглед на Персефона, предизвикан от поредния нервен изблик на котарака й, Деймън. Беше му омръзнало да стои затворен и цялата клетка се тресеше. Почервеняла, Ашли се опита да го осмири, което го раздразни още повече.
- Това е Деймън - ухили се нервно тя, а Долкинс започна да се смее.
- Защо просто не го пуснеш? - попита момичето.
- Не ти трябва да знаеш - отвърна шеговито, Евънс и побърза да смени темата. - Дали скоро ше потеглим?

мъгъл Брой мнения : 112

- Еми незнам. - Персефона си погледна часовника. - Почти единайсет часа е. Нали, уж, влаковете са точни.. - каза някак си смешно Сеф.
- Даа.. И най-точните часовници били на гарата. xD
Котаракът на Ашли, Деймън, продължаваше да се съпротивлява в клетката си, но собственичката му не обърна внимание. Персефона се загледа в него и изведнъж рече:
- Май е доста разярен. -След това русокосото момиче отново смени темата. - Доста хора има навън. И ученици и родители.
- Да . -кимна Ашли. - Добре, че си намерихме свободно купе навреме.
- Иначе щяхме да ходим с куфарите по коридорите и да се молим да ни пуснат някъде. - добави веднага Долкинс.
Персефона продължи да си блее през прозореца. xD Тя видя баща си, което означаваше, че той още не бе тръгнал. Сигурно щеше да си тръгне, чак когато влакът потегли за училището. Когато я зърна, той й помаха. Момичето му отвърна със същия жест.
- На кого махаш? - любопитно попита Евънс.
- На татко ми. - отвърна Сеф, като не отлепяше поглед от прозореца. - Ето виждаш ли го? Ей, там.
Долкинс посочи един висок и строен мъж.

мъгъл Брой мнения : 115

Известно време Грейс търсеше свободно купе.Почти всички места бяха препълнени,но след няколко минути откри свободно.Тя тихо влезе вътре и остави куфарите си срещу седалката,след което се приближи към прозореца и го отвори.
От коридора се чуваха множество гласове на ученици,придружени от крясъци на сови...
Професор Блек впери поглед навън.Учениците с бързи крачки се насочваха към червеният вагон.Тя седна,а след миг вратата на купето се отвори...

мъгъл Брой мнения : 161

След като Елена се засили към стената, излезе от другата страна на перон 9 и 3/4. Тя забърза към влака, следвана безпрекословно от Дийн - вълкът и. Тя огледа и таци страна на берона на бързо и се увери, че всичко е добре.
Децата бързаха да се качват във влака, и май се чудеха какво прави тя тук. Беше голяма, и с леко страшни очи. Въпреки, че тя им се усмихваше, те все още я избягваха.
-Охх.. Изродчета.. - каза си тя и се качи вътре, като си намери едно свободно купе. Тя остави багажа си и седна близо до прозореца, като се загледа навън.
След известно време обърна погледа си към животното и каза тихо
-Е приятел, ще видиш Хогуортс.. - сега оставаше само влакът да потегли.

мъгъл Брой мнения : 169

Всичко премина като по ноти и като се озова на другата страна на бариерата,Анди грабна багажа си и се сля във огромната тълпа,която пъплше наоколо ипредизивкваше задръствания наоколо.Тъй като това му беше първа година,Анди някак щеше да преглътне всичко това,ако не беше се спънал от бързане и един от куфарите се стовари със трясък върху него.Момечто извика от болка и със гневно изражение започна буквално да блъска глупаците,който стояха пред него и му пречеха да мине.Трябваше да се оправя със доста сърдити и непирятни човечета,докато намери верният път към влака и заради това изгуби още малко време.
"Само да стигна до влака и всичко ще свърши"-мислеше си той и напарви порединят отчаян опит да избегне една не особенно приятна личност,която приличаше по-скоро на прасе,отколкото на човек във рокля.Най-сетне,Анди видя кондукторът стоящ до влака и взимаш билетите на децата,който се качваха във влака и със радостни викове започнаха да си търсят места.
Момчето бързо разкъса редицата от вечно недоволни хора и като пристигна до симпатичният мъж,със доста огромно задъхване подаде билета и му обясни за къде ще пътува.Госопдинът поряви разбиране и каза на Анди да влизи вътре,а той ще се опарви със багажа му и ще го прати въ вкупето,ъкдето ще се настани.Детето чистосърдечно благодари и се вряза във голяма група от ученици,стояща точно пред него и смело започна да се порвира навътре и да търси свободно купе.

мъгъл Брой мнения : 8

- Хей, трябва да се качваме, ще изпуснем влака! - засмя се Хюнтър и се откъсна от прегрътките на Слар. Хвана куфарът си и го затегли, заедно с багажа на рейвънклоуката. - Дано да има свободни места - усмихна й се момчето, и се качи по дълбите на влака, след което, заедно с Грийн се запътиха по тесния коридор на вагона. Какъв късмет, имаше свободно купе в началото на коридора. Джак се провря през вратата и се хвърли на една седалка, огледа купето за пореден път и след това погледна навън, през прозореца, където на гара Кинг Крос бяха останели само родители и малките им дечица, които с нетърпение очакваха да са на местата на братята и сестрите си. Имаше една групичка от майки, които плачеха неутешно и бърщеха сълзите си с бели кърпички. Това беше всяка поредна година - плачещи деца и майки, хвърчащи пера навсякъде и хиляди гласове, говорещи един през друг. Джак се обърна и видя Скарлет, кото ровеше из чантата си и извади едно огледало, на което пооправи малко разрошената си коса и след това отново го пъхна обратно в едно малко джобче.
- Е, разказвай сега. Как прекара ваканцията?! - попита развълнувано тя и зачака отговора на Джак.
- Ми нищо особено, Скар... Бях цяло лято при майка си и баща си в Париж, упражнявах се на пияното си и отново прочетох всички нови учебници. - засмя се той. - Майка ми е бременна, ще си имам сестричка. Притрябвала ми е. Хах. Отново братовчедите ми дойдоха и опустошиха цялата къща, дори ми пропиляха цялата колекция на известни магьосници от шоколадовите жаби. И най-накрая ги гръмнах, без да искам разбира се, но и двамата бяха доста зле. Стаята ми избухна... и се наложи нашите да й правят ремонт, нали са мъгали... - засмя се момчето и отново продължи - беше сравнително тъпо. Ами ти, как прекара ваканцията? Ей, седни до мен. - каза Джак и Скарлет с мъка се изправи от седалката си и се просна до Джак. - Ами твоята, как беше ваканцията ти, Скар, предполагам, че е била доста по-интересна от моята... - Засмя се момчето и прегърна Грийн, след което удобно се отпусна на седалката и се загледа през прозореца. Картините покрай влака се сменяха много брзо - ту големи, безкрайни поля, или пък малки сгушени къщурки, чиито кумини пушеха и изкарваха игрив дим...

Скар, сори ако има грешки и, че е малко кратичко, просто нямам муза.

мъгъл Брой мнения : 38

Никол стоеше и гледаше през прозореца. Нейното купе се още беше празно, защото беше едно от най-крайните, където шумът е по малко. Тя отвори прозорчето, защото искаше да влезе малко въздух. Исправи се и извади главата си през прозореца, духайки вятъртът в нейното лице.
"Така е по-добре." мислеше си Ники, опитвайки се за се слее заедно с вятъра.
Някой почука на прозорчето отвътре към купето. Тя отвори очи и без да се завърта въздиша.
-Влез, свободно е. -каза Ники незнаейки кой чука на малкото прозорче отвът купето. Сигурно вече са стигнали до крайните купета.

мъгъл Брой мнения : 24

Беше вече 11:15. Всеки момент щяха да тръгнат към Хогуортс.
Сил седеше сама във празното купе, гледайки разсеяно през прозореца как последните ученици се качват във влака, сбогувайки се с родителите си.
Беше и доста скучно сама и се надяваше някой да дойде в купето и да се запознаят.
" Само да не е някой мътнород, защото няма да влезе тук" - помисли си с отвращение тя.

мъгъл Брой мнения : 262

Алиса Дивайн написа:: След
като се изгуби от погледа й Алиса се отправи към двете Найтмер,
държейки розова чанта на пума. Буклите й се спускаха върху дебелите
презрамки на дънкената й рокличка. Под нея носеше блузка на бели и сини
раета. Кафявите й ботуши стигаха до коленете и от края им се спускаха
къси ресни. Общо взето се открояваше от другите ученици, които за
разлика от нея носеха мантии.
- Е, не се ли страхувате от Хогуортс тази година. Подочух някои неща. - изрече Али.
Момичетата я погледнаха тъпо.
- Я се скрий Дивайн! - недоволстваше по-голямата близначка.
- Млъкни Арабела. О, това не е ли име на крава! - зяпна очудено Алис, обърна се и тръдна, теглейки куфарите си.

Арабела понечи да хукне след нея ядосано, но Ред изстреля ръката си към рамото й и я спря.
- Остави я. Не виждаш ли колко умствено изостанала е? Сети се да се подразни с нас чак сега и се върна специално за това. - промърмори Джина и върна на лицето на сестра си лека усмивка. След това се протегна към ръчният си багаж и измъкна от него една чаша леден шейк, след което започна шумно да смуче от сламката.
- Най-божественото питие. - блажено промълви Сам, положи глава върху рамото на Аря и отново засмука.
- Божествено е когато го пиеш. Не, когато слушаш дразнещият звук, който издаваш в момента. - Джи отново бръкна в чантата и извади втора сламка, пъхна я в шейка и я наклони към Мори, за да пие и тя. - Сладко. - подсмихна се грифиндорката и отпи една сладка глътка.
Минути по-късно оглушителният рев на локомотива подсказа на учениците, че е време да се качват във влака. Двете третокурснички нарамиха багажа и се затътриха към 'Експрес Хогуортс'. Минаха покрай плачещи роднини, ентусиазирани първокурсници и леко отегчени шестокурсници, след което се изкачиха по стълбичките и влязоха в тесния, пълен корисор. Започна трескаво търсене на празно купе. Колелцата на куфарите им тракаха равномерно по лепкавия мръсен под, а очите на грифиндорките шареха във всяко купе. В едно имаше трима хафълпавци и две свободни места, но.. кхъм, да седнеш до хафълпафец?! Не мерси. След няколкоминутно лутане насам-натам, откриха свободно купенце. Побързаха да се шмугнат вътре и да затворят вратата, за да заглушат ужасният шум, идващ отвън. Ния и Ела проснаха куфарите до седалките и се настаниха удобно върху седалките. Сам се загледа към коридора, където две деца - брат и сестра - махаха за довиждане на родителите си през прозорчето. Разменяха си мили думи и гледаха с насълзени очи.
- Де да имахме и ние с кой да си кажем 'довиждане'... - каза замислено Ред и задъвка вътрешността на бузата си.
- Имахме. Радостната директорка и старата чистачка на сиропиталището. - двете грифиндорки се усмихнаха и размениха коси погледи. Аря извади музикалният плейър от джоба си и сложи слушалките, а Джина допи шейка си.

мъгъл Брой мнения : 112

Ашли също се загледа в прозореца и най-накрая видя бащата на Персефона.
- Да, вече го видях. - отвърна тя.
Мъжът продължаваше да маха, но след две-три минути спря. Обърна се и тръгна към бариерата. Той си тръгваше. Чак когато стигна до стената, където всъщност беше прохода към перон девет и три четвърти, се изгуби в тълпата от многото родители, които също се запътваха натам. Във влака беше настанала още по-голяма суматоха. Вече се бяха качили много ученици и едва се намираше празно купе.
- Добре, че още не са ни намерили.. - проговори тихичко русокосото момиче.
Другото дете се засмя заедно с нея. Наистина още никой не ги бе безпокоил. Двечките още бяха сами в купето.
Както си седеше, Долкинс се протегна към масичката под прозореца за да си вземе шишето с вода. Тя отпи няколко глътки от него и отново го върна на мястото, където първоначално стоеше. В следващите три минути, Персефона само това правеше. Взимаше бутилката, отпиваше и после я връщаше.
- Спирам с тази игра вече! - настоятелно каза Долкинс, но веднага се изхили. Изглеждаше смешно.

-Да бе, по-интересна. - въздъхна Лети и се загледа през прозореца. - Не беше нищо особено. Даже беше по-скучно от миналите години. Бях си цяло лято вкъщи, в Абридж. С баба ми. - добави Лили и леко погледна Джак, за да види учудването му. Наистина, кой нормален човек щеше да прекарва ваканцията си с баба си?! - Спокойно. Тя не е... като другите баби. Много е забавна. А и е единственият човек, на който мога да разчитам.
-Хей! Ами аз? - Джак се обиди на шега, но Скар не се хвана.
-Както казвах, много си я обичам. Постоянно бяхме навън, в двора. Помагах й за цветята, от време на време сядахме, пиехме по нещо студено... Нищо особено. Но си беше хубава ваканция. - завърши Лети и се пресегна да вземе чантата си. Оттам извади портмонето и приготви няколко галеона. Погледът на Хюнтър питаше "За какво са ти?", но отговорът дойде сам през вратата.
-Ще желаете ли нещо? - попита дребната и съсухрена вещица, която буташе препълнената количка. Късмет, бяха в едно от първите купета и все още никой не бе изкупил храната.
-За мен десет шоколадови жаби. - каза Лети, стана и ги взе от количката. Джак също си взе няколко лакомства, а после старицата излезе, като вратата зад нея се тръшна шумно. Червенокоската изяде първата жабка и погледна картинката. - Николас Фламел! - възкликна Скар и се усмихна широко. - Точно той ми липсваше. Оу, извинявай. - Лили се досети, че преди малко Джак й бе казал, че братовчедите му унищожили цялата му колекция. - Искаш ли я? - попита третокурсничката и без да чака отговор, остави картинката с усмихващия се Фламел върху нещата на Хюнтър. - Знаеш ли? Започна да ми се доспива... - оповести Лети и положи глава върху рамото на Джак. - Събуди ме, като пристигнем. - с това момичето заспа и спа наистина дълго време.

мъгъл Брой мнения : 64

Докато момичетата седяха в купето, постепенно навалицата отвън намаляваше, а все повече родители излизаха от перона. Локомотивът оповести тръгването си с оглушителна сирена, а колелата му започнаха да набират скорост по релсите. Скоро Лондон отстъпи на заден план и пред децата се откриха красивите му околности.
Ашли се бе облегнала на спуснатия прозорец и наблюдаваше захласнато, когато някъде из купето прокънтя звън. Сеф се изправи, плъзна стъклената врата, отделяща купето и загледа към вагона. Ашли също стана, за да види какво се случва. Ученици се бяха скупчили около количка, пълна с лакомства за из път и отброяваха галеони за най-различни продукти. Момичетата побързаха да си вземат пари и също се отправиха натам. Ашли си взе шоколадова жаба, тиквен пай и един пакет от "Всякаквовкусовите бобчета на Бърти Бот" и се запъти към купето, за да не пречи на останалите. След малко я последва и Персефона.
- Всякаквовкусовите бобчета, смел избор - засмя се тя.
Ашли само се усмихна в отговор. Отвори ги и след дълго ровене извади едно в сивкаво-кафяв цвят. Помириса го, а Сеф я гледаше изумено. Все така, без да казва нищо, Ашли го пусна в клетката на Деймън.
- Единствено нещо, което укротява малкия звяр - заеви тя с дяволска усмивка и отвори вратичката. - Вкус на плъх...
Секунда по-късно от нея се стрелна сиамски котарак, на около пет-шест месеца и стремглаво се устреми към нея. Когато си спечели още едно бобче, положи важно лапи върху него и заогледа купето.
Двете момичета се смяха на различните му реакции, придизвикани от Ашли, опитваха различни на вкус бобчета и наблюдаваха как Деймън гони шоколадова жаба. Всичко бе наред, докато някой не отвори вратата на купето...

мъгъл Брой мнения : 112

Персефона също си бе взела пакетче от "Всякаквовкусовите бобчета на Бърти Бот". Тя извади едно бобче. То беше червено на цвят. "Сигурно е с вкус на ягода!", помисли си Сеф. Най-накрая се реши и отхапа червеното бобче. Но веднага започна да плюе навсякъде.
- Какъв вкус ти се падна? - попита плахо чернокоската..
- Кръв.. Блаа.. - русокоската продължи да плюе. - Това е най-гадния вкус, който съм вкусвала. По-лошо и е да вкусиш бобче от ушна кал.
Деймън, котката на Ашли, гледаше учудено малкото момиченце, което плюеше. Беше му странно. Жабата, която току-що бе гонил се бе качила на масата, точно до водата. Персефона се протегна отново за да вземе шишето си с вода, защото не понасяше този вкус. Шоколадовата жабка явно се изплаши от нея. Котаракът отново забеляза омагьосаното шоколадово изделие и отново почна да го гони. След като си взе малко дъх, Долкинс каза на събеседничката си: xD
- Май, наистина ги наричат всакаквовкусови. Чудя се какво ли още може да ни се падне. Хайде, ще се престраша още един път.
Персефона взе следващото бобче. То беше зелено на цвят и имаше вкус на ябълка.
- Е, поне този път ти се падна нещо хубаво.
Двете момичета се засмяха. Вратата на купето се отвори отново рязко..

мъгъл Брой мнения : 475

Peджиния Haйтмep написа:: Арабела понечи да хукне след нея ядосано, но Ред изстреля ръката си към рамото й и я спря.
- Остави я. Не виждаш ли колко умствено изостанала е? Сети се да се подразни с нас чак сега и се върна специално за това. - промърмори Джина и върна на лицето на сестра си лека усмивка. След това се протегна към ръчният си багаж и измъкна от него една чаша леден шейк, след което започна шумно да смуче от сламката.
- Най-божественото питие. - блажено промълви Сам, положи глава върху рамото на Аря и отново засмука.
- Божествено е когато го пиеш. Не, когато слушаш дразнещият звук, който издаваш в момента. - Джи отново бръкна в чантата и извади втора сламка, пъхна я в шейка и я наклони към Мори, за да пие и тя. - Сладко. - подсмихна се грифиндорката и отпи една сладка глътка.
Минути по-късно оглушителният рев на локомотива подсказа на учениците, че е време да се качват във влака. Двете третокурснички нарамиха багажа и се затътриха към 'Експрес Хогуортс'. Минаха покрай плачещи роднини, ентусиазирани първокурсници и леко отегчени шестокурсници, след което се изкачиха по стълбичките и влязоха в тесния, пълен корисор. Започна трескаво търсене на празно купе. Колелцата на куфарите им тракаха равномерно по лепкавия мръсен под, а очите на грифиндорките шареха във всяко купе. В едно имаше трима хафълпавци и две свободни места, но.. кхъм, да седнеш до хафълпафец?! Не мерси. След няколкоминутно лутане насам-натам, откриха свободно купенце. Побързаха да се шмугнат вътре и да затворят вратата, за да заглушат ужасният шум, идващ отвън. Ния и Ела проснаха куфарите до седалките и се настаниха удобно върху седалките. Сам се загледа към коридора, където две деца - брат и сестра - махаха за довиждане на родителите си през прозорчето. Разменяха си мили думи и гледаха с насълзени очи.
- Де да имахме и ние с кой да си кажем 'довиждане'... - каза замислено Ред и задъвка вътрешността на бузата си.
- Имахме. Радостната директорка и старата чистачка на сиропиталището. - двете грифиндорки се усмихнаха и размениха коси погледи. Аря извади музикалният плейър от джоба си и сложи слушалките, а Джина допи шейка си.

Тук? Не, трима от рейвънклоу. В съседното? А тук има хафълпавци. Всичк купета бяха пълни с ученици. Тук-там се срещаха и слидеринци, но при тях също беше препълнено. В едно от крайните купета имаше само две ученички. Това беше единствения вариант. Алиса се прибижи и надникна вътре.
- О, подяволите! - изруга тя и децата, които все още се лутаха наокло я загледаха.
Вътре седяха Реджиния и Арабела Найтмер. Дивайн стисна зъби и влезе вътре. Погледите им мигновено се обърнаха към нея. Двете се опулиха в недоумение.
- Ще е по-добре да се отместиш. - каза тя на Реджиния и кимна с глава към Арабела.
- Не си ти човека, който ще ми казва къде да седя. - промърмори раздразнено Ред.
- Добре. - изрече примирително Лис и набута куфарите си вътре. След това седна до Реджиния и качи горе краката си.
Грифиндорката я погледна злобно и се изместо до сестра си. Али се усмихна самодоволно и изпъта краката си върху седалката. Слидеринката изкара емпечетворка, пъхна слушалките в ушите си и усили музиката на макс. Тя се обърна към близначките и каза:
- Само не ме занимавайте! - момичето отметна кичур коса зад гърба си и се заслуша в музиката като напълно игнорира двете Найтмер.

мъгъл Брой мнения : 61

С много усилия Алис успя да качи куфара си, който тракаше досадно с всяка нейна крачка. Започна да търси купе, в което да седне. Знаеше, че има много малка вероятност да са останали свободни и не се надяваше на това.
Щом русокоската се озова в по-тиха част от влака, предположи, че тук няма да е толкова претъпкано. Започна да отваря едно по едно купетата, но сгреши. Просто учениците тук не бяха толкова шумни. Уилър продължи да си търси място, все пак не беше приятно да пътуваш прав във влак.
В едно от купетата, имаше пет-шест второкурсника, които правеха някакви магии на малка жаба. Във второ пък имаше шестокурсници, на които не им се занимаваше с "хлапета" като Алис. Тя надникна в друго купе, където имаше ученик, взиращ се през прозореца.
-Ъм... Може ли да седна? Няма други свободни купета... - попита Уилър.

мъгъл Брой мнения : 24

Сил вдигна очи към вратата, където стоеше момиче с прията външност, което се усмихваше.
- Може ли да седна? Няма други свободни купета - попита то.
- Да, влизай - леко изненадана, каза Сил.
Момичето влезе в купето, бутайки куфара си. Седна на мястото срещу Сил.

мъгъл Брой мнения : 112

Вратата продължи да се отваря и затваря рязко. Ашли и Персефона се чудеха, поради какво се дължи това отваряне. След няколко минути това спря.
- Сигурно е от прозореца! - предположи Сеф. - До го затворя ли?
- Ъмм може. И без това стана достатъчно хладно вътре.
Долкинс затвори прозореца. После се върна на седалката си. Посегна към една шоколадова жаба. Когато я отвори, жабата замалко й избяга, но момичето бързо я стисна в ръчичките си. Набързо я излапа. След това обърна гърбана опаковката, за да види картичката. Тя не ги събираше и нямаше купища картички като повечето деца, но сега й беше интересно. Беше й се паднал Мерлин. Ашли забеляза, че русокоската се е загледала в картичката си и затова попита:
- Е, кой ти се е паднал?
- Мерлин!
Като изяде още няколко шоколадови жаби, на Сеф й стана много сладко. Искаше да разнообрази малко и затова взе отново отворения пакет от "Всякаквовкусови бобчета на Бърти Бот". Изяде няколко. За радост й се паднаха само хубави вкусове. Препечен хляб, ванилия, домати. xD След като погълна всички лакомства, Персефона отиде до лелката с количката, за да си купи дъвки "Друбъл".
- Искаш ли и ти дъвка?
- Да, може.
Когато се върна, Долкинс беше накупила по няколко пакета с дъвки. xD Искаше да има в запаси. Баща й бе разказвал, че чак когато стане в трети курс ще може да ходи до селцето Хогсмийд. Русокоската сложи едно пакетче с по десет дъвки в ръката на Евънс.
- Е, сега чак толкова не съм искала! - възпротиви се чернокоската.
- Дръж ги! А и без това те са от мен.

Бяха изминали вече няколко часа откакто бяха тръгнали от гарата. Скоро сигурно щяха да пристигнат. По едно време влакът започна да забавя ход. Местноста наоколо беше цялата зелена. Виждаха се много гори. xD

мъгъл Брой мнения : 43

Алиса Дивайн написа:: Тук? Не, трима от рейвънклоу. В съседното? А тук има хафълпавци. Всичк купета бяха пълни с ученици. Тук-там се срещаха и слидеринци, но при тях също беше препълнено. В едно от крайните купета имаше само две ученички. Това беше единствения вариант. Алиса се прибижи и надникна вътре.
- О, подяволите! - изруга тя и децата, които все още се лутаха наокло я загледаха.
Вътре седяха Реджиния и Арабела Найтмер. Дивайн стисна зъби и влезе вътре. Погледите им мигновено се обърнаха към нея. Двете се опулиха в недоумение.
- Ще е по-добре да се отместиш. - каза тя на Реджиния и кимна с глава към Арабела.
- Не си ти човека, който ще ми казва къде да седя. - промърмори раздразнено Ред.
- Добре. - изрече примирително Лис и набута куфарите си вътре. След това седна до Реджиния и качи горе краката си.
Грифиндорката я погледна злобно и се изместо до сестра си. Али се усмихна самодоволно и изпъта краката си върху седалката. Слидеринката изкара емпечетворка, пъхна слушалките в ушите си и усили музиката на макс. Тя се обърна към близначките и каза:
- Само не ме занимавайте! - момичето отметна кичур коса зад гърба си и се заслуша в музиката като напълно игнорира двете Найтмер.

След като слидеринката се настани в купето на близначките, Ела се опита да набута слушалките си още по-навътре в ушите, та да няма никакъв контакт с досадницата. Затвори очи и се отпусна на седалката, искаше просто да се наслади на силната музика бучаща в ушите й до края на пътуването й до Хогуортс. Наклони главата си на една страна, така че да може да вижда гледката от прозореца до нея. Идеално... е, не чак най-удобната позиция за седене в продължение на час-час и половина, но тъмнокоската все щеше да го изтрае някак. Поне черният й котарак Скариандър се бе настанил в скута й и мъркаше доволен, почесван от стопанката си.
След известно време Аря усети как някой я побутва по рамото. Мъчително извърна глава, за да види как Сами й сочи с пръст една пухкава жена прехвърлила средната възраст, чакаща на вратата на купето с огромна количка затрупана с куп шарени джунджурийки. Или по-точно – храна. Лека усмивка се разстла по лицето на Морган и тя заговори на ‘леличката с лакомствата’.
- Искам... искам.. – понадигна се малко, за да огледа стоката, въпреки че винаги си взимаше почти едни и същи неща. – Значи.. за мен две шоколадови жаби и едно пакетче от бонбонките на Бърти Бот.
- Аз искам... десет жаби и едно пакетче Сладоледени мишлета - "За смразяващ дъх". – малката близначка се усмихна на продавачката.
- По-полека с парите. Колекцията ти от картички от жаби няма да остане чак толкова ощетена. – ред погледна Арабела жално, но после извъртя очи и намали броя на шоколадовите животинчета на пет. Редж извади портмонето спарите на близначките и плати на жената.
- Ами госпожицата там? – Леко пискливият, но добронамерен изморен глас на леличката стресна Алиса, която се обърна и я погледна презрително. Жената вдигна рамене и продължи натаък по коридора на влака.
Ара придърпа своята част от покупките на сестрите и грабна една от шоколадовите си жаби. Захапа шоколадовата фигурка, докато разглеждаше картичката с лика на магьосник, изпаднала от пакетчето.
- Имаш ли Арсениус Джигър? – попита Мори, а Джина поклати глава и взе картончето от ръката на сестра си. – Мерси.
Ел нямаше проблем, не ги събираше, за разлика от Сам, която вече имаше колкото за цял албум, ако не и двойно повече.
Около час по-късно, грифиндорките, почти преяли, бавно се надигнаха и свалиха куфарите си от поставките за багаж, за да измъкнат мантиите си. Колко досадно беше да ги обличат. Поне не се налагаше да слагат цялата униформа, въпреки че големите чувалоподобни парчета плат наричани „хубави мантии” от продавачката в магазина за магьосническа мода също не бяха най-добрия варият, никак даже.

Когато влакът спря, Реджиния и Арабела се надигнаха и ‘чевръсто’ вдигнаха багажа си от земята. Или по-скоро едвам по отлепиха. Малко преди да излязат от купето, Ар измъкна от джоба на суитчърът с който беше под мантията, една от смачканите опаковки от лакомствата и замери с нея дивайн.
- Събуди се от стогодишният си сън... Квазимодо. – тъмнокоските се засмяха, а слидеринката се надигна раздразнена. – Какво, да не очакваш да те залъгвам с името ‘Спяща красавице’?
Момичетата се изнизаха от купето, смесвайки се с тълпата в тесния коридор. Я с крак, я с ръка, двете си проправиха път и бяха едни от първите показали се от червеният Хогуортс Експрес.
Сестрите Найтмер престъпиха прага на вагона и тръгнаха напред, за да посрещнат съдбата си... тоест третата си година в Хогуортс.

ПП. Какъв епичен край. ^__ ^ xD

мъгъл Брой мнения : 29

През целият път спах..Събудих се и осъзнах, че влакът вече е спрял и трябва да слизаме. Станах от седалката и си погледнах тоалета. Целият беше измачкан, започнах да го пооправям и след 10 минути бях готова. Взех си тежките куфарите и бавно, бавно се придвижих към прага на вагона. Имаше толкова много ученици, които се блъскаха и аз не веднъж си изпуснах ту едини куфар, ту другия. Най- накрая слязох от вагона и започнах да се оглеждам. Беше страхотно, навсякъде гори и много зеленина. Чак когато си бях оставила куфарите на земята и ги оглеждах, разбрах, че те имат дръжки и колелца и мога да ки дърпам. Както винаги разбирам нещата почти в последния момент. Извадих дръжките на куфарите и започнах да ги бутам към езерото.

мъгъл Брой мнения : 28

След минута леля й и Джеймс се появиха до нея.
- Е, видя ли че успя! - усмихна се магьосницата.
Алекс й отвърна с усмивка. Трябваше да се качва. Момичето притеснено качи багажа си и се наведе през прозореца, за да каже довиждане на леля си и братовчед си. Момчето й се усмихна.
- Искам да ми пишеш всеки ден - двамата бяха много привързани един към друг.
- Разбира се, Джеймс! - успокой го Брейв и разроши косата му с ръка.
- Пази се, Алекс - посъветва я леля й. - Ти най - добре знаеш как. Хайде и не забравяй да пишеш!
Влакът потегли.
- Ще ви пиша всеки ден! - обеща момичето. - Довиждане!
Махаше им през прозореца, но щом влакът ускори ход седна на мястото си. Купето бе празно. Алекс се надяваше да си остане така. Предпочиташе да е сама. Наблюдаваше менящите се картини навън. Щом жената с количката спря пред нейното купе, момичето си купи няколко шоколадови жаби и всякакво вкусови бонбончета. Отвори първото и го опита. Супер, бе попаднала на шоколад. Следващото имаше вкус на трева, но останалите три бяха хубави. След като изяде и жабите, се загледа отново навън. Навън бе прекрасно. Знаеше обаче, че мястото, където отива, щеше да бъде още по - прекрасно. Потъна в дрямка, поне докато влакът не намали ход и не спря. Навън вече бе тъмно. Момичето слезе бавно, изчаквайки другите да слязат.