Вълшебните Каляски

Вълшебните Каляски или по-известни като ‘Каляските, които се теглят от нищото’. Всъщност те не се тегят от нищото, а тестролите, митичните създания, които не се виждат от хора, които не са виждали смърта, теглят всички по-големи ученици на Хогуортс към замъка.
Когато учениците слязат на гара Хогсмийд ги чака целият файтон, където учениците преминаваха през Черната гора, за да стигнат до замъка...

Всички ученици, които са над първи курс, могат да пишат как пристигат в замъка с каляските, след като слязат от Експрес Хогуортс.

мъгъл Брой мнения : 161

Експресън най-на края тръгна, а Елена продължи да седи по един и същи начин, загледала се на вън. Ако можеше да спи, сега би заспала просто за да отбие времето по пътя, но същества като нея не бяха способни на това. Тя погледна към вълкът.
-Хайде.. - Дийн я разбра перфектно и се качи на мястото до нея, опускайке глава в скута и. За нейн късмет никой не беше се настанил в едно купе с нея, и тя можеше да се разполага както си иска. Иванович отново погледна през прозореца, като от време на време галеше вълкът си по главата. Той скоро притвори очи и заспа.
Часовете се нижеха бавно, както и изминатият път. Иванович не мърдаше от мястото си, и като восъчна статуя постоянно гледаше с търпение през прозореца.
По едно време реши да отдели малко повече време на вярното животно излегнало се в скута и. Започна да го гали и да му се радва. Това беше най-добрият и приятел, въпреки че не го показваше, и го имаше само от 7 месеца.
Когато отново погледна навън рускинята забеляза, че вече се стъмва. Сигурен признак, че наближават училището. Елена стана от мястото си, и взе двата си куфара, а влакът започна бавно да намалява хода си, докато изведнъж рязко спря. Тя излеле от купето и се запъти към изхода, където се блъскаха куп деца. Вампирката ловко избягваше всякакви сблъсъци и успя зяла да се добере до вратата.
Когато слезе пред нея се откри езерото, през което минаваха само първокурсниците, през което и тя някога бе минала. Сега знаеше пътя, трябваше да тръгне към Вълшебните каляски, теглени от онези невидими същества.
Скоро стигна до мястото и се качи в една каляска, а Дийн скочи до нея. Каляската потегли и те не след дълго се озоваха в Хогуортс.

-Лили...! - поредното побутване. "Няма ли да спре...?!", мислеше си Лети и се мръщеше на гласа, който идваше сякаш през стена. Е, тази стена всъщност бяха затворените й клепачи, но червенокоската все още не го осъзнаваше. - Ставай, иначе се махам и те оставям влакът да си те върне в Лондон! - последната думичка отключи нещо в Скар и момичето лека-полека разтвори очи. Примига на ярката светлина, протегна се, прозя се... Един ритуал, който правеше всеки път, щом някой я будеше и я караше да бърза.
-Ужасен си. - тросна се Лили, изправи се от седалката си и взе куфарите си, които Джак вече бе свалил от мястото за багажа. Второкурсничката мина през вратата на купето, която се оказа тесничка за два куфара и едно момиче - наложи се куфарите да минат един по един. В коридора светлината бе още по-ярка, но Лети вече почти се беше разбудила. Десетки ученици бързаха, блъскайки се един в друг заедно с клетките и куфарите си. Шумотевицата беше ужасна, въобще не беше място за току-що събуден човек. Но... съдба.
-Ей, по-леко!! - викна Скар. Някакъв първокурсник успя да я настъпи много злобно, като освен че оцапа кецовете й, и бутна единия й куфар на земята. - Глупак. - промърмори червенокоската и продължи по пътя към вратата.
Навън чистият въздух бе просто великолепен. Тази смрад, която се беше получила накрая във влака бе задушавала Лети през целия й път от купето до вратата. Но вече се свърши. Бе тъмно, но нямаше облаци. Луната вече изгряваше, голяма и банановожълта като... жълт грейпфрут. Звездите също спомагаха за осветяването на така или иначе осветения път. Имаше лек ветрец, който лениво полюшваше клоните.
-Хайде, каляските ще тръгнат! - Джак отново пришпори Лили, което не й се харесваше. Но трябваше да бърза. Второкурсничката тръгна да ходи по-бързо и след две минути двамата вече бяха при каляските. Бързо си намериха една празна, което си беше странничко, и след пет минути каляските потеглиха.
-Ууу, теглени са от нищото! - възкликна Скар, удивена от странното явление. Не че не беше казала същото и миналата година, по същото време... Вероятно щеше да го казва всяка година. - Хей, Джак, какво се умълча? - тихо попита Лети, когато забеляза, че приятелят й не обелва и думичка.