"Търтън Хил"

мъгъл Брой мнения : 8

ГСЛ 1

Пороен дъжд се сипеше от небето, сякаш не бяха достатъчни валежите от миналите дни. Облаците скриваха и малкото лъчи на слънцето, които се опитваха да се прокраднат през тъмнината, а вятърът свистеше силно, брулеше короните на дърветата, разнасяше прах и листа наоколо. Студ се бе възцарил в малкото селце на Търтън Хил, но не той беше накарал малобройните му жителите да се изпкрият в къшите си, а именно последните събития... които тепърва щяха да вземат връх в ежедневието на хората.

Да, Търтън Хил беше залят от "епидемия", както бяха писали всички мъгълски вестници в страната. Някаква странна болест беше покосила половината население на това малко селце и мъгъалите с удоволствие приемаха това жалко оправдание на комисията "достойни за мъгали обяснения". Епидемията от едра шарка, разпространила се из околността беше знак за всички да не се приближават и те го правеха - изнасяха се със стоици на ден. Вземаха всичк... покъщината, животните, децата.. всичко се изнесе само за няколко дни. Останаха само тези, най-старите и вярни жители, които или бяха много бедни или нерешителни и невярващи за да си тръгнат. Но те не знаеха, че постоянно бяха подложени на ужасяващи опасности..

Ашли Гонтиер беше извикана на служба в Търтън Хил, но все още не беше напълно наясно със случая на "голямата епидемия"". Разбира се, знаеше, че е нещо сериозно и много хора са мъртви; че мъгалитеса уплашени и положението трябва да бъде стабилизирано бързо, но като цяло уликите и другите неща й бяха непознати. А тя бързо трябваше да навакса, освен ако не искаше да има още жертви..

С идването в селото, Ашли беше посрещната от малка тълпа хора - тези, които се бяха престрашили да останат. В техните души се таеше надежда аврорът от министерството да им помогне, да ги избави от всичко това... За тях обаче Ашли беше просто детектив от местанат полиция, все пак повечето не бяха магьосници. Това значеше, че ряко щеше да има възможност да използва пръчката си и трябваше да се справи напълни сама.
- Госпожице Гонтиер, радвам се, че сте тук! - посрещна я един закръглен човек с жълта шапка, който явно беше кметът. - Ще разполагате с всичко от което имате нужда, стига да разрешите мистерията на Търтън Хил.. - усмихна се мъжа.
- да, разбира се... - Ашли отвърна леко объркано, оглеждайки безлюдните улички на селцето.
- Предлагам на отидем да вземем кон и след това да ви покажем уличкиет и сведенията за убийствата. Цели осем жертви... - каза кметът на име Райджъл Ноузли и поведе Ашли към къщтата си, от където щяха да вземат коне. Дано само Гонтиер разбереше какво трябва да прави.. беше разтревожена.

мъгъл Брой мнения : 12

ГСЛ 2

Отидохме до къщата на кмета, за да вземем конете, но нещо ме притесняваше и то бе времето.Чух, че от дни не е спряло да вали, а слънцето се губеше съвсем в тъмнината, не бях ходила на подобни места досега. Яхнахме конете и потеглихме из уличките. Минахме през стотици изоставени сгради докато не стигнахме малка задънена уличка.
-Тук беше първата жертва. Беше изгорена, за да се прикрият следите, но за наш късмет, имахме документите й за самоличност. Познавах я, беше дете на близко семейство, казваше се Анна и мога да ви уверя, че е най-невинното същество на света. Никога не е предизвикала никого, че да свърши така. - Погледнах кмета, очите му бяха навлажнени, очевидно тя бе специална за него, като дъщеря. Това почти ме трогна, но като човек, загубил родителите си вече нищо неможеше
да ме разчувста и това помагаше на работата ми.
-Звучи ужасно, но не помислихте ли, че може би е убийство, защо го свързахте с останалите случаи? Тук говорим за някаква болест все пак, разбирам мъката ви, но как да бъдем сигурни, че говорим за едно и също? - Найстина бях малко хладно настроена, но съм такава, винаги безпристрастна може би затова ме пратиха тук.
-Вие ще прецените. - Каза смирено човека.
Беше доста хладно, и времето минаваше бързо, трябваше да побързаме и тръгнахме към моргата. Реших, че точно днес няма време да минем през всички местопрестъпления и затова направо отидох да огледам телата на жертвите.
-Стигнахме, кажете какво мислите, защото не съм сигурен, че е случайност. Гледката беше ужасяваща. Почти всичко бяха осакатени. Ту някое око липсваше, ту нещо друго. Очевидно си имахме работа със нещо сериозно, което определено не е шарка, но какво можеше да е?
Останах сама в стаята, птредена за мен и след малко едно момиче влезе, изглеждаше на моята възраст.
-Тук съм, за да ме разпитате, татко ме помоли да дойда, защото познавах почти всички загинали.
Чудесно, дъщерята на кмета... Какво общо имаше момичето, че да я замесват в това, но щом са решили, че е подходяща така да бъде.
-Интересуваме по специално първото умряло момиче, баща ти каза, че сте били приятелски семейства.
-Анна- изрече тя и замлъкна, сълзи се стичаха от очите й. - Беше ми най-добрата приятелка и мога да ви гарантирам, че не страдаше от нищо. Същия ден Бяхме заедно, станало е около 20 минути след като се разделихме и то близко до дома й.
-Добре, благодаря ти, но минава полунощ отиди да си починеш, друг път ще продължим. - Неможех да продължавам с това, тя незаслужаваше да я подлагат на това. Може би не бях толкова безпристрастна, разбирах я и аз съм загубила най-близките си хора. След като тя си отиде останах будна почти цяла нощ, мислейки какво може да е причинило тези вреди ...

» Служба "Международни стандарти в магическата търговия"
» "Регулация и контрол на магьосническите същества"
» Служба "Междурнародно магическо право"
» Комисия "достойни за мъгали обяснения"
» Управление "Връзки с таласъми"