Естествено, че за министъра беше отредено най-добрият и хубав кабинет. Когато се влезеше в него, още от вратата те лъхаше уютният мириз на какао, който мъжът много обичаше. Бюрото му беше ново, от дъб. На него стояха няколко видове химикалки, и почти винаги имаше папки, но никога не бяха хаотично разхвърляни. Винаги ги прибираше по рафтовете, които се бяха разположили на дясната стена, почти винаги бяха доста подредени, но понякога се извисяваха доста величествено до тавана и заплашително се накланяха, за да паднат. На катедрата си почти винаги стоеше и един голям, черен лаптоп. Столът му бе кожен, черен. Отзад имаше един голям прозорец, от който се виждаше цялото фоайе на министерството. Мъжът не изпускаше нищо от погледа си. По лявата стена имаше няколко картини, изобразяващи различни пейзажи и цветя. Пред бюрото си имаше два кожени стола, а по средата им ниска масичка, на която гостите на министъра пиеха кафе или нещо подобно.
