"Мястото"

Заглавие: "Мястото" Вто Юли 27, 2010 5:25 pm

„Мястото”, как го наричаха повечето, бе една огромна тераса на върха на Северната кула. Гледката към нощното небе бе удивителна и точно от тази тока на замъка можеха да се видят всички съзвездия, всички отделни звезди. Ясни, малки, светещите кълба си заслужаваха уморителното изкачване по стълбите на високата кула. Преди време използвана за „кабинет” по Астрономия, сега терасата нямаше точно предназначение, понеже предметът не се изучаваше отдавна.
Може би всъщност имаше някаква цел, дори и сега. В стечение на времето, терасата бе станало като дом на влюбените магьосници от по-горните курсове. Много двойки от попорасналите ученици на Хартуин бяха оставили свои отпечатъци – дали като инициали и сърчица издълбани в камъка, дали просто като милиони прекрасни спомени, витаещи във въздуха. „Тайното място”, „Терсата на гълъбчетата” и още много други прякори се бяха разпространили за това място и вече тук не стъпваше никой друг освен изпитващи специални чувства едни към други момичета и момчета. Дали някой имаше смелостта да наруши тази традиция?

РП тема

Заглавие: Re: "Мястото" Чет Сеп 02, 2010 8:49 pm

Джин се прибираше към Флемио,след като бе привършил с обяда си,тананикайки някаква мелодия,която бе чул,но колкото и да се опитваше да се сети откъде я знаеше,толкова повече стигаше до извода,че няма да се сети в момента. Предната вечер бе стоял до късно със съдомниците си и тази сутрин едва отвори очите си,макар и да не бе станал рано. Сънят бе едно от нещата,които Аканиши уважаваше до смърт,все пак бе чул,че сънят е красота,а той със сигурност нямаше желание да прилича на плашило. О,да,нещо което Джин със сигурност отричаше до последно е че е суетен,но... истината си е истина.

Тъкмо щеше да тръгне по коридора,който водеше до общата стая на дома му,когато Аканиши забеляза стълбище,което изглеждаше малко занемарено,което се забелязваше дори от мястото,където се намираше той. Направи няколко крачки към въпросното стълбище и започна да го оглежда. Мръсотия и прах бяха плъзнали навсякъде,което го накара да се смръщи,не обичаше безпорядъка и мръсотията,а това място бе като излязло от някой филм на ужасите,макар и под мръсотията и праха да бяха забележими неща,които ако бяха в по-чиста обсдтановка,може би дори щяха да бъдат красиви и уникални.

Любопитство се прокрадна в съзнанието му и Джин реши да пренебрегне обстановката и да види до къде стигаше това стълбище. Хиляди мисли преминаха през главата му с вариантите,които можеше да открие,което го направи още по-нетърпелив. Стъпка след стъпка,крачка след крачка започна да се изкачва по стълбите,като все повече забързваше. Когато стигна края на стълбището вече дори бягаше.

От всичките неща,които си мислеше,че може да открие никога не се бе сетил за това.

-Тераса?-учудването му съвсем ясно се бе изразило на красивото му лице. Погледът му обиколи цялата тераса и заключението, до което стигна бе,че е чисто и просто доста огромна. Изведнъж мисълта каква би била гледката го загложди. С бързи стъпки стигна до парапета и се хвана за него.

-Уау!-бе единственото нещо,което можеше да определи какво виждаше. Гледката бе всичко друго,но не и обикновена,такова нещо,определено,не се виждаше всеки ден. От тук,се виждаше всичко. Академията,дворът,околностите..всичко и изглеждаше така малко. В този момент Джин Аканиши се почувства като не просто човек,не магьосник,а нещо повече... не можеше да определи нито думата,нито чувството,което го обзе.

Заглавие: Re: "Мястото" Чет Сеп 02, 2010 10:05 pm

След като Шиел бе привършил с обяда си момчето бе отишло право при Себастиян. Мъжът, както винаги, го бе очаквал и му бе сервирал десерт и чай. Фантомхайв не харесваше десертите, които сервираха в училището, затова караше преподавателя да му приготвя сладкиши. Докато се наслаждаваше на сладостта със Себастиян изиграха няколко игри шах. След като привърши с десерта си, Шиел размени няколко думи със Себастиян, все шахматната дъска и излезе от кабинета, като мислеше да се поразходи. Да, бе решил на малка разходка из замъка.

Разходката му приключи доста скоро обаче, когато стигна до стълбите, водещи до бившия "кабинет" по астрономия. Шиел сви рамене, погледна към стълбите и бавно започна да ги изкачва. Дали щеше да има телескопи там горе или вече нямаше нищо? Фантомхайв бе любопитно дете и обичаше да знае неща, въпреки и те понякога да бяха тривиални. Държайки тежката шах-матната дъска под мишница Шиел се заизкачва, нагоре и нагоре, по още и още стълби. Мръщейки се леко, тъй като краката го вече боляха, Фантомхайв най-сетне стигна до края на стълбите и отвори вратата.

Вратата водеше до огромна тераса, но момчето веднага осъзна, че не бе само. Човека, който бе там Шиел познаваше. Беше го видял предния ден, бяха се запознали в гората в околностите на училището. Джин Аканиши. Твърдостта в очите на Фантомхайв ведната поомекна, когато разпозна фигурата. А тя се обърна към него и Шиел най-сетне можеше да види лицето на момчето от "Флемио".

- Джин-сан, каква приятна изненада. - рече Шиел дружелюбно, навлизайки по-навътре в огромната тераса, която някога бе била използвана за часове по астрономия. И този път Шиел не лъжеше, наистина намираше изненадата за приятна. Хм, дори имаше шах под ръка, може би сега можеше да изиграят една игра? Ако момчето не бе заето, разбира се.

Заглавие: Re: "Мястото" Чет Сеп 02, 2010 11:44 pm

Джин си се възхищаваше на гледката,когато ненадейно чу стъпки иззад себе си,а когато се обърна приветливото лице на един от новите му познайници се оказа пред него. Шиел Фантомхайв. Джин се усмихна и отвърна на поздрава на момчето.

-Наистина е такава,Шиел-сан.-още преди да се доизкаже на лицето му грейна усмивка. Да,отново бе в любимото си настроение,когато дори слънцето не е по-усмихнато от него, но какво да се прави,мислеше си понякога Джин,той бе един лъчезарен човек.Първото нещо,което забеляза Аканиши бе шахът,който бе неприлично скрит изпод ръката на Шиел.-О,виждам,че си взел нещо за развлечение,надявам се нямаш нищо против ако ти правя компания?-допълни той.

Макар и събеседникът му да не се нито усмихна,нито каза нещо друго, Джин знаеше и нямаше представа от къде,че неговото присъствие няма да е в тежест за момчето срещу него. Нещо му подсказваше,че те двамата щяха да станат доста близки и това му харесваше много. Джин не спираше да се усмихва и тук идваше констраста с Шиел. Той не го правеше,а в негово присъствие Джин се чувстваше така сякаш трябва да компенсира това... Затова не се стърпя и се усмихна отново. Шиел просто стоеше срещу него и го гледаше,сякаш искаше да каже нещо,но си премълча.

Преди Шиел да има възможността да проговори,Джин го изпревари и заговори отново

-Шиел-сан,не знам дали си виждал гледката...но е неповторима. Може би ще искаш да я видиш?-подкани го той. На Фантомхайв не му трябваше да повторят поканата и се приближи до Аканиши и се загледа наоколо. Изражението му,както винаги,или поне от както Джин го познаваше,а то бе едва от предния ден, остана неразгадаемо. Но може би точно тази мистериозност около момчето до него, го караше да иска да се сближи с него? Или пък може би не? Каквото и да бе,то действаше. Джин отново се усмихна и се загледа напред към необятната красота,като зачака Шиел да каже или направи нещо.

Заглавие: Re: "Мястото" Пет Сеп 03, 2010 12:57 am

Шиел не можеше да откаже на веселото момче и се приближи, оглеждайки се и наслаждавайки се на красивата гледка, която предлагаше високата кула. Наистина беше великолепна. Слънцето огряваше околностите на училището по такъв начин, че всичко се виждаше идеално и Шиел наистина разбираше защо на Джин му харесваше пеизажа. Шиел се обърна към Аканиши, чудейки се защо ли първокурсника от "Флемио" бе така щастлив. Какво го бе накарало да е в такова добро настроение? Само се усмихваше и това му напомни за Лизи - неговата братовчедка, която беше винаги умихната и щастлива. Но Шиел не обичаше да е в нейното присъствие за дълго, точно заради това, а когато Джин се усмихнеше момчето от "Терра" нямаше нищо против, дори го намираше за приятно. Джин извърна очи към него, когато усети погледа на Шиел върху себе си и се усмихна отново на Фантомхайв. Шиел неочаквано премести очи, взирайки се в далечината отново. Нямаше представа какво го бе накарало да направи това, рядко беше за Фантомхайв да избегне погледа на кой и да било.

- Наистина е много хубаво тук. - отвърна с монотонен глас момчето от "Терра" след известно време в мълчаливо наблюдение, а след това погледна към Джин. Срещна погледа му и нещо като усмивка се появи на лицето на Шиел, само за няколко секунди, малка, слаба, почти незабележима. И все пак беше там. - А какво правиш тук между другото? Да си призная, не мислих, че някой ще бъде тук. Това място преди е било за часове по астрономия, но вече не се използва за това. Не мисля, че се използва за нищо, което е жалко, с тази гледка.

Шиел погледна терасата, търсейки с очи каквото и да било, освен празно място. Очите му се спряха на няколко стола в далечен ъгъл на терасата и момчето кимна към тях.

- Защо не отидем да седнем? Ако трябва да съм честен, това изкачване дотук ме поизмори. - призна Шиел, придавайки на гласа си леко развеселен тон. Е вярно си бе, че на момчето не му се налагаше да прави нищо, което да се счита за физическа работа, тъй че това не беше особено изненадващо. А и с тази астма не искаше да рискува да се преумори.

Заглавие: Re: "Мястото" Пет Сеп 03, 2010 1:44 am

Джин погледна към мястото,което му посочваше Шиел, което до сега не бе забелязал, тъй като бе прекалено окопиран от гледката и присъствието на съкурсника си и тръгна след Шиел,който вече бе стигнал до столовете и най-спокойно си се настани на един от тях,като на едно от съседните столчета постави,ужасно внимателно,скъпоценният си шах. Джин се настани срещу Шиел и се облегна назад. Тогава забеляза тежкото дишане на Фантомхайв.

-Шиел-сан,добре ли си?-първоначално момчето не му оттовори,което накара Джин да се притесни малко. Но след няколко секунди момчето погледна Джин,с един от онези погледи,които сякаш виждат през теб и това накара Джин да се чувства някак некомфортно. Фантомхайв кимна с глава,като увери съкурсника си,че е добре и се загледа нанякъде,като че ли търсеше нещо. Джин на свой ред направи същото и погледът му се закова, мигновенно, на предмета,който го вълнуваше - шахът.

-Може би партия шах ще ни подейства добре?-засмя се момчето,като без да чака започва да се подготвя за игра. Постави столът с шаха между двамата и започна да нарежда фигурките. Шиел не се замисли и започна да му помага. Първо наредиха пешките и след това всички останали фигурки,а най-накрая поставиха царете.

- Белите или черните?-попита с усмивка Джин.Шиел го погледна и отговори с типичната за него сдържаност.

-Винаги играя с черните.-и без повече да каже каквото и да е било обърна така шахът,че черните фигурки да са от неговата страна,като не остави никакъв избор на Аканиши. Не че Джин имаше нещо против - напротив,той пък за сметка на това..

-А аз пък винаги с белите.-усмихна се отново той,като се опита да доподреди фигурките,които така или иначе си бяха наредени правилно. И сега беше негов ред. Момчето постави ръка под брадичката си и се наклони напред и премести една от фигурките,погледна към Шиел,който гледаше сериозно към играта и зачака неговият ход.

Заглавие: Re: "Мястото" Пет Сеп 03, 2010 5:27 pm

Шиел обожаваше играта шах, тя се считаше за игра на кралете и аристократите, но вече и доста обикновени хора я играеха. Първият ход на Джин бе да премести с едно поле напред втората си плешка от дясно на ляво. Шиел копира хода и направи същото, с почти невидима усмивка. Втората фигура, която Джин вкара в играта бе единия от конете си, белият кон от дясна страна на Шиел. Момчето от "Терра" също вкара един от конете си и зачака. Колко хубаво беше отново да играе, и ако имаше късмет Аканиши можеше да се окаже и достаен противник. Втория кон на първокурсникът от "Флемио" бе поставен напред, а Шиел изпрати с две полета напред плешката, която бе пред офицера му, което даваше шанс на офицера да излезе диагонално напред, ако имаше нужда от него. Играта продължи, а двамата млади господина обмисляха всеки предстоящ ход по-бавно и внимателно. Първата фигура бе загубена от Шиел, една от чените му плешки, но затова пък той си върна когато отне белия кон на опонента си. Конят се бе приближил опасно близко до царицата и царят му и трябваше незабавно да бъде отстранен.

И двете момчета явно бяха решили да спечелят. Фантомхайв никога не губеше, но и Джин не се предаваше, колкото и фигури да загубеше толкова и отнемаше от противника си. Шиел изцъка, развеселен, когато Джин вкара царицата си в играта. Ох. Царицата беше тази която имаше най-много свобода, никоя друга фигура, не бе така важна в играта. Шиел побърза да постави вторият си черен кон пред царя, а другият му бе вече взет от Джин. Шиел се подсмихна лекичко, изчаквайки Аканиши да напраи своя ход. Терреецът няма да лъже, Джин имаше логическо мислене и предвиждаше не само с един ход напред както повечето хора. Точно като Шиел и той имаше стратегия и не движеше фигурите си безразборно. Това вече беше забавно, не бе като се да играе с някой от онези надути безнесмени, които мислеха, че като Шиел бе само на тринайсет могат да го бият лесно. Въпреки че изненадата и шока, които се изписваха на лицата им когато той най-накрая произнесеше със садоволство "шах и мат" винаги беше интересен. Шиел явно се бе позалисал в мисли, защото докато се осъзнае и неговата царица вече беше отнета от противниковата. Момчето присви очи и след един видимо безцелен ход успя да примами царицата на Джин на квадратче, което бе диагонално на офицера му. Това му струваше тона, но си заслужаваше. Шиел издаде малка, облекчена въздишка когато отне царицата на Джин. Бе успял да го постигне малко трудно и с 'жертви', но накрая опасността от нея бе преминала.

За изненада на Шиел когато краят на играта настъпи тя не завърши по начина, по който той бе очаквал. Защото играта завърши с Реми. Тоест с равенство. И двата царя бяха оцелели, както и една единствена плешка. Нямаше как да се завърши играта, тъй като царят можеше да прави само и единсвено един ход - диагонално, вертикално или хоризонталлно, но само един и нямаше начин никое от момчетата да се приближи достатъчно, за да направи шахмат. Шиел поклати глава невярващо и прошепна.

- Реми. - Шиел се нацупи когато погледна към Джин, нещо което никога не би признал. - Равенство? - попита някак негодуващо Шиел. Въпреки че бе преминал през много лошо неща и вече виждаше света като възрастен Шиел понякога се държеше като дете на неговата възраст. Особено когато не печелеше.

Заглавие: Re: "Мястото" Пон Сеп 06, 2010 12:19 am

Джин повдигна вежда,когато краят на играта дойде. Не можеше да повярва,че някой може да стигне до положение,в което ще завърши наравно с него. С него! Той, който винаги намираше начин да спечели. Е,изглежда Шиел бе достоен противник и си заслужаваше усилията,които прахоса в опити за победата. Шиел, изглежда, също не можеше да приеме лесно резултата от играта и Джин намери това за също толкова интересно. Аканиши се намести по-удобно на стола си,тъй като, по време на играта бе застанал в някаква измислена и доста неудобна поза.

- Хах,изглежда няма да има победител днес. Може би,ще имаме шанс за реванш?- усмихна се приветливо Джин. Момчето срещу него го погледна право в очите и за момент сякаш стрели бяха изстреляни към Аканиши. Явно възпитаникът на "Терра" трудно приемаше факта,че не спечели. Това развесели още повече Аканиши. Изглежда не само той не бе свикнал да не печели.

-Определено ще има реванш ... и смятам да спечеля.-отвърна най-спокойно, сякаш незаинтересован Фантомхайв.

-А аз не смятам да губя.-отвърна със същия тон Аканиши. Да,той също имаше намерение да спечели,а не да губи. Но,ако трябваше да бъде честен, наистина щеше да му е трудно. Но това правеше нещата още по-интересни! И не само това,това правеше още по-интересна личността на Шиел за Джин. От както го познаваше,по-точно от предния ден, Джин разбираше с всяка една дума и действие,че момчето срещу него не е от онези,които презираше. Онези,които намираха фалша и лъжата за нещо нормално и боравеха с тях постоянно. Да,и Джин понякога прибягваше до тях,но не му беше ежедневие.

Докато Джин се опомни и отърси от мислите си, Шиел стана и направи няколко крачки. Двете момчета бяха прекарали няколко чааса, играейки без да помръднат и на сантиметър от мястото си и сега и двамата се нуждаеха от малко движение. Без да чака покана момчето от "Флемио" се присъедини към Шиел и се обърна към него:

- Малко гимнастика няма да е зле,нали Шиел-сан?- и като се усмипхна започна да ръкомаха с ръце и да прави някакви, отново, измислени от него упражнения, които уж подобрявали кръвообръщението,обясни той. След това дойде ред и на краката. Протегна първо единия,после другия. После започна да върти вратът си бавно. Първо надясно,после наляво. Нагоре. Надолу. Като между всяко днижение броеше до 5.

Когато приключи с раздвиждаващата малка демонстрация се обърна към Фантомхайв и му се усмихна,отново, и го подкани.

-Е,няма ли да се присъединиш...не мисля,че ще изглежда много добре ако някой дойде и види,че един първокурсник се прави на фитнес-инструктор,а друг се прави на финтес-манияк и го гледа отстрани. Затова,хайде... започваме с ръцете... Или не.. хайде първо с вратът.

Заглавие: Re: "Мястото" Пон Сеп 06, 2010 12:59 am

Шиел се вгледа неразбиращо в Джин когато момчето започна да прави "гимнастика". Джин явно се разгряваше. Изглеждаше някак странно и все пак Шиел се видя неспособен да откъсне поглед от някак развеселяващите движения на Аканиши. Изглеждаше забавно. Шиел не помръдна, докато Аканиши не го подкани и той да се включи. Мръщейки се леко Шиел се опита да копира действията на флемиоеца. Започна бавно да върти главата си в кръгови движения, докато Джин броеше и правеше същото. За миг Фантомхайв помисли, че не се бе намирал в по-чудата ситуация. Шиел не бе фен на физическата гимнастика, никка даже, предпочиташе да тренира ума си, но предполагаше, че и физическото здраве и сила са важни. Затова позволи на Джин да се прави на фитнес-инструктор за малко, какво пък, едва ли щеше да заболи.

Все още бе малко изненадан от крайния резултат на играта им, но той всъщност беше нещо хубаво. Шиел сега гледаше на Аканиши по като на равен. Момчето се бе оказало добра и интересна компания за Шиел и Шиел бе странно доволен от този факт.

- И рас и два и три и четири. - продължи да брои Джин, когато смениха упражнението, сега фокусирвайки се върху ръцете си.

Фантомхайв не можеше да не го гледа малко странно, защото самия факт че се бе навил да прави нещо такова бе абсурден. Но след миг откъсна очи и ги заби право напред, към красивия хоризонт, който се ширеше пред тях. Наистина бе приятно, дори и да трябваше да си мятка ръцете по този доста неприличен - според него - начин. Не бе достойно за Фантомхайв да размахва ръце като някакъв луд, та дори и заради упражнение. И все пак момчето осъзна, че не му пука. Много скоро Шиел започна да се задъхва. Не беше той добър във физическите дейности и това си бе. На него му дай да стои в удобен фатьол цял ден и да си пие чая. Затова и без да иска обърка стърката си и се препъна в собствените си крака. Фантомхайв не бе добър тантьор, а сега се оказа, че и във фитнес упражненията не го биваше. Шиел не успя да се стабилизира на краката си и да запази равновесие и спедователно залитна настрани. Добрата новина тук е че Шиел залитна към Аканиши и бутна момчето, падайки върху него. Което ще рече че не нарани малкото си деликатно тяло. Лошата новина тук е, че падна върху Джин и вероятно заради него сега другото момче бе пострадало.

Шиел примигна и погледна надолу към Аканиши, върху който лежеше, и се изчерви щом видя колко са близо лицата им.

- Аканиши-сан. Упс. Ърм, паднах. - заяви Шиел малко засрамено.

Какъв срам. Един Фантомхайв не падаше по такъв недостоен начин, просто не се случваше. И въпреки това, явно си имаше първи път за всичко.

Заглавие: Re: "Мястото" Пон Сеп 06, 2010 1:49 am

Тъкмо,когато, Джин се бе вживял най-усърдно в ролята си на учител по физическо възпитание и култура, се случи случка. И то не каква да е. Както си ракомахаше с ръце и с крака,вече не помнеше с кое по-точно, и се бе озовал на земята. И не бе сам. Ами с Шиел върху себе си. Дам,ситуацията бе интересна. Докато успее да каже,каквото и да е било, Шиел започна да се извинява най-усърдно,но не се помърдваше и на сантиметър. Стоеше си върху него и си се вайкаше.

-Забелязвам.- бе всичко,което Джин отрони. Шиел в този момент,като усети тона на момчето под него вдигна главата си и погледна право в очите на Аканиши. Макар и Джин да бе отговорил най-спокойно,все едно не се е случило нищо,в погледа му се четеше напрежение и той бе наясно с това. Може би наистина ако в този момент влезеше някой, щеше да стане не просто забавно...а направо ... в същност,Джин не можеше да намери точните думи,за това,което щеше да си помисли този потенциален "някой". А и не го и интересуваше - бе над тези неща.

Но сценариите в главата на Джин-Джин бяха бързо прекратени,когато Шиел се изправи със светкавична бързина,сигурно бе по-бърз и от момента на самото падане,но дали това бе истина,Джин можеше само да гадае. Тереецът изтупа невидимият и най-вероятво,несъществуващият прах от дрехите си и погледна към флемиоеца.

-Джин-сан,цял ден ли възнамеряваш да стоиш там?-единственото,което можеше да направи в този момент Аканиши,бе да прискляпа на парцали. Не можеше да повярва нито но очите,нито на ушите си. Първо, той не бе направил нищо,за да се окаже на земята. Второ,той бе този,чийто дрехи щяха да са мръсни и прашни. И трето,нима Шиел току-що бе попитал дали възнамерява да стои на мръсният под?
Аканиши заклати с глава невярващо. Това момче или беше странно или да,помисли си той. След това бавно и славно си се изправи,изтупа на две - на три праха и мръсотията от себе си и се усмихна лъчезарно.

-Е,това не ми се беше случвало.-и се засмя със звънкия си смях. Не можеше да разбере кое му бе по-забавно,ситуацията,в която изпадваха с терееца или изчервяването му в същия този момент,плюс изражението му. Да,днес бе много интересен ден.... а дори още нямаше и 4 следобед. Какво ли още го очакваше...

Заглавие: Re: "Мястото" Пон Сеп 06, 2010 2:31 am

Шиел също се засмя на ситуацията и смехът му не беше като обикновения му студен и плащеш смях, който да те накара да настръхнеш, а бе звънлив и развеселен. За Шиел да се засмее по този начин бе нещо много рядко. Смях какъвто се очакваше да се чуе от момче на неговата възраст. Понякога Шиел си мислеше, че може би е забравил как да се смее или усмихва истински. Сякаш не го беше правил с години, а може би така и беше. Тереецът бързо възвърна контрола над емоциите си и поклати глава невярващо. Да падне така, какво унижение. Беше се и изложил пред Аканиши, направо прекрасно.

- Повярвай, и на мен никога не ми се беше случвало. Дано не ми се случи никога отново де, колко срамно.

Без да се замисля Шиел се приближи с крачка към Джин и го доизтупа там където Аканиши бе пропуснал. След това отново отстъпи назад, сякаш за да не нарушава личното му пространство.

- Е, поне от сега нататък ще знаеш, че с мен не можеш да правиш физически упражнения. - опита да се пошегува Фантомхайв, нещо което също не правеше често, ако въобще някога.

След това сякаш се осъзна и развеселения пламък в очите му изгасна, дълбоките му сини очи отново придобиха този студен вид. Какво правеше Фантомхайв, та да не внимава повече какви ги говори, той не познаваше достатъчно добре Джин и въпреки че имаше чувството, че може да му вярва не биваше така бързо да го прави. Трябваше винаги да е нащрек, а не да се държи като дете. Момчето се прокашля леко, отиде до шаха и започна да прибира фигурките внимателно.

- Благодаря за компанията, Аканиши-сан. Вероятно ти се натресох така, извини ме. Нали не прекъснах спокойствието ти, защото ако е така мога да тръгна. - допълни и се обърна, за да застане лице в лице с Джин.

Въпреки всичко Шиел не можеше да не признае, че компанията на момчето му бе приятна, флемиоеца имаше добър ум, беше от добро семейство, а и явно имаше дори спортен дух, който факт Фантомхайв намери за развеселяващ.

Заглавие: Re: "Мястото" Вто Сеп 07, 2010 2:16 pm

Джин повдигна учудено вежда,като наблюдаваше действията на Шиел доста внимателно. Първо се държеше като всички останали, смееше се,дори и се шегуваше,което Джин чуваше за пръв път,и изведнъж,както си стоеше,си събра нещата и тръгна да си ходи. Това не се хареса на Аканиши. Тъкмо отношенията им взеха да стават по-приятелски и Шиел искаше да опропасти всичко. Това още повече не се хареса на Аканиши. Нима Шиел не намираше за редно да бъдат приятели? Нима той,той,не бе достоен? Наистина такива драми се развиваха в главата на Джин,каквито бяха нормални за всяко 13-годишно,макар и по-мъдро,момче.

-Шиел-сан,нима мислите,че сте ме притеснили?-попита с измамно спокоен глас,който бе трениран прекалено добре за успокоение на Джин.- Уверявам Ви,ако бе така,щяхте да разберете.-завърши Аканиши,като бе сигурен,че добре подбраните му думи са имали въздействие над террееца. Наистина Джин се бе засегнал от действията на Шиел. В един момент е приятелски настроен,а в следващия сякаш невидима стена се появяваше от нищото и заставаше там,докато момчето не решеше,че не му е нужна. Това според флемиоеца,бе чисто и просто,ненужно. Ако не си изживеят детството пълноценно, с всички радости и болки,то тогава,като възрастни,как щяха да се справят?

Но от всичко друго,нещото което най-много учуди Аканиши бе,че за малкото време,което познава Фантомхайв,той искаше да се сближи с него. Да бъдат приятели. И той дори не знаеше как,за всичко на всичко две,случайни,срещи между момчетата и бе придобил такова силно желание за това. Да,той бе от типа момчета,които всички обичат и искат да са приятели с него,затова никога не му бе трудно да направи приятелство. А сега Шиел правеше мисията му доста трудна и това не се харесваше на младия Аканиши. И имаше намерение да го покаже доста добре на Шиел. Разбира се,осъзнаваше,че това нямаше да е лесна задача,тъй като, момчето срещу него,в никакъв случай нямаше да остави нещата,просто така. А кой знаеше,може би Джин щеше да го ядоса и той да се превърне в негов враг? Но Джин изключи тази възможност веднага,някак си знаеше,че това няма да стане.

Заглавие: Re: "Мястото" Вто Сеп 07, 2010 2:59 pm

Шиел огледа добре Джин, сякаш за да се увери че може да му има доверие. Беше трудно за Фантомхайв да завързва истински приятелства, най-вече защото той никога не бе искал. Не и след случилото се преди три години. Вече нямаше желание да общува с много хора, ако не бе наложително. Връзките които завързваше най-вече бяха бизнес връзки. И все пак му беше приятно в компанията на Джин. Колкото и да бе трудно да позволи на някой да премине през дебелата, ледена стена, която бе изградил около себе си Шиел знаеше, че е време да опита. Самия Шиел не вярваше на хората никак, той знаеше, че те повечето бяха егоистични индивиди, интересуващи се само от собствената си изгода.

Шиел не искаше да си криви душата, самия той се бе превърнал в нещо подобно. Разликата тук бе, че той лъжеше сам себе си, че никой не го интересува, никой освен него самия. Рядко допускаше хората да знаят, ако го е грижа за тях, защото това в неговите очи бе слабост. Ако някой негов враг искаше да го нарани щеше да използва някой скъп за Шиел човек, а террееца нямаше да го позволи.

Вероятно имаше двама или трима човека, на които Шиел наистина имаше доверие, не повече. На себе си, което бе очевдно. Също и на Себастиян, защото колкото и да се дразнеше на мъжа Фантомхайв му имаше доверие, може би не пълно, но все пак можеше да му се довери с почти всичко. Всеки друг би се възползвал от доверието му, от слабостта му. Би използвал думите му, за да го изнуди или нещо все така долно и подло. Така че Фантомхайв не можеше да има доверие на почти никой, той нямаше доверие дори на собствената си леля Анджелина, която го бе прибрала в дома си. И имаше защо, той бе сигурен.

- Много добре, Джин-сан, това ме прави щастлив. - промълви накрая момчето от "Терра" и леда в очите му се стопи.

Може би не биваше да е толкова недоверчив. Щеше да даде шанс на Джин да спечелят взаимното си доверие, тъй като той харесваше момчето. Джин не му се бе присмял за непохватната "гимнастика", нито се бе ядосал, че Шиел бе паднал върху него, нито го бе подразнил с нещо. С бавни, но сигурни стъпки Шиел отново отиде до парапета, облегна се и огледа красивата околност със спокойните си сини очи, които не издаваха нищо от душевния му смут.