Аllée Impraticables

Заглавие: Аllée Impraticables Съб Авг 07, 2010 7:29 pm

First topic message reminder :

Аllée Impraticables или в превод от френски „Непроходимата алея” бе една... не чак толкова непроходима алея. Или поне в своето начало.
Красиви виолетови нюанси обагряха тази част на гората, там където упоритите слънчеви лъчи със сетни сили успяваха да достигнат пролуките между дървесните клони и се промушваха тънко през тях. Ветрецът, дошъл незнайно от къде предвид гъсто израсналите дървета, ежедневно събаряше милиони листенца и те се понасяха в красивият си танц надолу към земята, обгръщайки малкото преминаващи в лилава вихрушка. Изсъхналите вече листенца се стелеха като мека пътека, а широката около два метра и половина пролука даваше възможност за няколко човека да вървят безпроблемно заедно. Всичко изглежда идеално, нали? За жалост ние сме само в началото, а интересното тепърва предстои.
В продължение на алеята, пътешествениците винаги започваха да изпитват... страх? Дърветата се сгъстяваха, мракът започваше да настъпва и някакви странни шумове раздираха околността. Прилепи, сови, бухали и какво ли още не се спотайваха тук, а очите им често проблясваха заплашително нощем. Пътеката се губеше и рядко се намираха смелчаци, които да се осмелят да продължат. Никой от тях, за жалост не се връщаше, за да разкаже, а мога да ви уверя, че дори да се върнеха – не бяха в състояние да разкажат каквото и да е...
Носеха се какви ли не легенди, ала едно бе ясно – или се връщаш щом стигнеш „лошата” част или те сполетява участ, чиито подробности само прилепите на Непроходимата алея знаеха със сигурност.

РП Тема

Заглавие: Re: Аllée Impraticables Сря Авг 18, 2010 12:25 am

Заедно с професор Елина фон Лаутерн, Илайза наблюдаваше няколко секунди разговора между двете момчета. Шиел се опитваше да стои възможно най-далеч от сладкото черно коте, а Джин го държеше в ръцете си, сякаш то всеки миг щеше да започне да го драска. Илайза обичаше котетата. Бяха толкова невинни и пухкави същества. Непрестанно се закачаха и те провокираха да им обръщаш внимание, сякаш за да те измъкнат от лошото настроение или просто да те разсеят.
-Ако ми позволите... - промълви момичето и докато се удети вече бе застанало до Джин и бе протегнала ръка към малкото животинче, погалвайки нежната му на допир козина. Момчето погледна несигурно към Илайза и после към котето. За миг хвърли поглед и към Шиел, но той вероятно нямаше да възрази, затова Джин се усмихна на момичето пред себе си и постави котето в ръцете му.
-То май Ви хареса, госпожице Тайлър. - отбеляза студено Шиел, но се усмихна едва, сякаш одобряваше случващото се. Илайза се засмя в отговор и продължи да гали котенцето, което посягаше с лапички към ръката й и си играеше с нея.
-Страшно прилича на моя Каспър, когато беше по-малък. - добави Илайза, като се радваше на котето. След миг тя вдигна поглед към останалите около нея. Беше се отдала на емоциите си и усещаше, че е започнала да прекалява, затова задържа останалите си мисли за себе си и спря да закача котенцето. То за сметка на това продължи да побутва ръката й с лапичка и Джин се засмя на Илайза. Тя се опитваше всякак да сдържи желанието си да продължи да си играе с котенцето, а то сякаш нямаше да я остави на мира.

Заглавие: Re: Аllée Impraticables Сря Авг 18, 2010 1:02 am

Джин си поотдъхна малко,когато Илайза се приближи и взе малката напаст от него. Е,разбира се,че и той харесваше малките животинки, но от далече. Ако той имаше някакво желание да иде да си поиграе с малките същества,отиваше и го правеше,но сега,определено,не беше такъв момент. Котето наистина изглеждаше сладко, с тази черна козина и с тази сладка муцунка,а да не говориз за игривата му природа, която се забелязваше и с просто око.

Докато Джин се бе загледал в малкото същество,което не спираше да се закача с горката Илайза, професорката се приближи и посегна към него.

-Аах,какво сладурче си имаме тук!-възкликна с усмивка тя. Котето я погледна,изпитателно, след това погледна Илайза и се нагоди да го погали и жената. Тя само се засмя и го погали иззад сладките му ушенца и след това най-игриво притисна пръст в малкото му и сладко носле.- Истинско сладурче,да.

Възпитаникът на "Терра" изсумтя възможно най-звучно. По всичко си личеше,че не одобрява много думите на преподавателката.

Джин гледаше отстрани и не казваше нищо. А и какво можеше да каже. И все пак му стана интересно от къде Шиел знаеше на кого е това коте? Котето си бе като всяко друго подобно. Или поне за него си изглеждаше така. Е,разбира се,това бе защото той не правеше много разлика,но все пак интересът му отново бе разпален,а това винаги бе признак за някоя беда. Но какво можеше да направи той? Това бе част от него. А и все още не се чувстваше достатъчно зрял,за да прави нещо по въпроса,все пак,бе само на 13 години. 13 години бяха и много и малко,зависи в какъв смисъл се разглеждаха нещата. В някои отношения Джин разсъждаваше,като възрастен,а в други си бе истинско дете.

-Шиел-сан? От къде знаете на кого е това мъниче?-попита с монотонният си глас Аканиши.След което бързо реши да добави-Ооо,и как му е името?-още преди да успее да зададе въпроса си,изглежда,Шиел разбра какво ще попита съкурсникът му и Джин забеляза нещо...
"Да не би... Шиел-сан...да се изчерви???"

Заглавие: Re: Аllée Impraticables Сря Авг 18, 2010 1:09 pm

Шиел усети топлина в бузите си и беше сигурен, че се е изчервил. Отне му само броени секунди да се оттърси от руменината и съвсем скоро емоциите и реакциите му отново бяха под безупречен контрол. И сега трябваше да отговори на въпроса как се казваше малката, черна котка, което Шиел, разбира се, знаеше, но нямаше никакво намерение да сподели. Момчето от Терра погледна котето отново и сви рамене.

- Не е от значение. - отсече той. - А и, Джин-сан, нали се разбрахме да си говорим на ти? - допълни с леко развеселен глас.

След това Шиел огледа и тримата преди да посочи към котката, която се закачаше с Илайза, не че госпожицата имаше нещо против, или поне не изглеждаше да е така.

- Въпросът бе как знам на кого е котката, нали така? Забележете очите й. По тях я познах. Повечето черни котки имат зелени или жълтеникави на цвят очи, а на тази котка тук са кехлибарени. А и навсякъде бих я познал. Котката принадлежи на професор Себастиян, по магическа култура. И ще трябва да я върнем в замъка, че ако случайно нещо й стане... - хладния глас на Шиел затихна, но това което момчето не бе допълнило бе, че Себастиян като нищо би помислил, че Шиел е направил нещо на котката му. Но Шиел нямаше нищо против котка, просто бе алергичен към тях. Сериозно, преподавателя беше така обсебен от тези животни и никкава логика не слушаше когато те бяха замесени. - Както и да е. - Шиел се обърна пряко към Илайза и кимна към котето. - Изглежда котето доста Ви харесва, госпожице Тайлър. - каза Шиел с идеално прикрит фалшиво приветлив тон, който звучеше напълно искрен. - А Вие докато й се радвате, защо не ни споделите нещо за Вас? Тъй като няма какво да ни разсейва или притеснява повече. - допълни той.

Вероятно бе станало късничко вече и Шиел скоро щеше да трябва да се оттегли от компанията им, но първо поне искаше да разбере нещо за тях.

Заглавие: Re: Аllée Impraticables Пет Авг 20, 2010 9:46 pm

Илайза се поколеба за миг, преди да заговори. Нямаше как да се измъкне и явно щеше да й се наложи да каже нещо за себе си, колкото и да не обичаше да го прави. Тя погледна към котето, докато все още го галеше едва с ръка.
-Ами... Щом настоявате, господин Фантомхайв. - усмихна се тя едва, като погледна за миг към Шиел, сякаш за да се убеди, че той я слуша внимателно. Когато го направи и срещна студения му поглед, Илайза отново насочи вниманието си към котенцето. - От какво се помня с родителите ми и брат ми живеем в английско имение, намиращо се в покрайнините на града. Всъщност брат ми Ерик завърши обучението си в "Хартуин" едва миналата година. Сега живее във Франция с годеницата си и наскоро им бях на гости. - сподели объркано момичето и замълча. Реши, че това е достатъчно засега и вдигна поглед към останалите.
-С какво се занимават родителите Ви, госпожице Тайлър? - настойчиво запита Шиел, когато момичето погледна към него. Илайза си пое дъх и тъкмо щеше да отговори, когато някой я изпревари.
-Съжалявам, че се налага да прекъсна разговора Ви, ученици. - беше професор Елина фон Лаутерн, която поглеждаше към часовника си. - Време е за вечеря.
При тези думи тя им направи жест да тръгнат заедно по пътеката обратно към училищната сграда. Тримата се спогледаха и след като никое от момчетата не потегли първо, Илайза запристъпва напред, водейки останалите след себе си. На излизане от гората тя се спря, за да изчака останалите.
-Знаете ли, професоре... - заговори Шиел, като направи кратка пауза, за да се увери, че жената ще чуе думите му. - Аз трябва да върна котето на стопанина му.
-Добра идея, млади момко. - зарадва се преподавателката на Шиел и се усмихна широко.
-Ще дойда с Вас, ако нямате против, господин Фантомхайв. - обърна се Илайза към момчето. Все още се чувстваше странно да използва толкова официален начин на изразяване, но нямаше особен избор.
-Ще Ви бъда благодарен за това, госпожице Тайлър. - съгласи се Шиел, като погледна мрачно към котето. Още усещаше натрапчивото желание да кихне, заради алергията си.
-Джин-сан, можеш също да дойдеш с нас. - каза с усмивка Шиел, поглеждайки към другото момче. То само кимна и тримата забързаха към училището, за да върнат малкото черно котенце на притежателя му.