Поляните

Заглавие: Поляните Съб Авг 14, 2010 1:31 pm

Поляните на Хартуин бяха едни от най-разнообразните в околностите на магическият замък. В тях можеха да се намерят най-различни видове флора и фауна, а самите поляни варираха от мрачни и мъгливи, криещи зловещи тайни, и стигаха до слънчеви, с безброй цветя и пеперудки. Но най-популярни сред учениците бяха три от тях.
Нека да започнем със Златната. Това място не бе наречено така заради друго, ами защото всички негови цветове представляваха разнородни нюанси на жълтото, златистото и кафявото. Неправилната форма, донякъде наподобяваща елипса, бе обградена от какви ли не дървета, листата на които обаче винаги се отличаваха в златно. През пролетта, когато дърветата тепърва се разлистваха, багрите наоколо бяха карамелено-жълтеникави, през лятото ставаха ярко златни, а в края на есента вече биваха някак червеникави. Цялата тази атмосфера, топлите цветове и тишината обогатяваха мястото и го превръщаха в любим отдушник на някои, там, където да останат насаме със себе си и да релаксират.
Поляната с цветята бе любима на природните, волни натури. От ботаническа гледна точка, любителите биха открили най-различни удоволствия. Сред тях са различните видове лалета, макове, маргаритки и какви ли не още цветя, разновидностите пеперуди и всички останали животински и растителни видове. Бодрите и енергични малки магьосничета обожаваха да тичкат насам-натам и да се въргалят в тревата като кученца, което предизвикваше огромна неприязън у депресираните, „тъмни” ученици.
А като споменахме последните, те също имаха свое място. Мъгливата поляна, макар и не точно поляна, успяваше да събере всичките мъки и духовни кризи на самосъжаляващите се и тъжни магьосници в Хартуин. Бунтарите и по-отраканите също намираха път до това мрачно и мъгливо, изпълнено с опасности място, просто за да се позабавляват.

РП Тема

Змеевъд Брой мнения : 8

Катрин за пореден път се намираше в двора на Хартуин.Намираше се посред златната поляна.Тук както винаги беше тъй красиво, и единственото променило се нещо беше самата Кат.Тя беше станала жена.Висока, стройна с красиво тяло и прелестно лице.Кафявите й къдрици се полюшваха по гърба й къде заради ветреца, къде заради стъпката на момичето.Разнасяше се познатият мирис на кокосово мляко.Момичето беше скръстило ръце пред гърдите си и се движеше бавно и грациозно както винаги.Скоро реши да поседне и бавно го направи.Докосна нежно златистата трева и се усмихна.Затвори очи бавно и усети полъха в косата си.В този момент получи видение.Идваше някакъв човек.Слава богу той не беше опасен и не идваше с лоши намерения, така че ритъма на сърцето й се поукроти и момичето отново се отпусна.Легна назад и сложи ръце на корема си.Това беше един от малките моменти в които наистина можеше да си почине от работата си, но тя не се оплакваше.Даже напротив.Обожаваше работата си, но понякога можеше да е доста изморителна...Момичето отново затвори очи и изчака непознатият или непознатата да приближи.