art by Whisper. a.k.a myself

Заглавие: art by Whisper. a.k.a myself Чет Авг 26, 2010 12:28 pm

Стихове, писаници, рисунки, снимки ... всичко мое - тук

you go away
Отиваш си, не мога да те върна.
И спираш се, щом срещнеш някой друг.
Но ни веднъж към мен не се обърна,
А знаеше, че винаги съм тук.
Отиваш си със моето синьо лято.
Изчезваш в залеза червен.
А чакам аз нощта, когато
Поне в съня ще си до мен.
Отиваш си, аз трябва да те пусна.
Живееш свой живот сега.
И сякаш всичко е било наужким,
Една несбъдната мечта.
08.08.'10

the last tear
От очите ми се отронва сълза.
Единствена. Последна.
И после край. Край на всичко.
На мен. На теб.
На това, което ни свързваше.
Поисках те, а не бе за мен.
Може би затова не те получих.
Както получавам всичко друго.
Ти беше нещо различно.
Част от душата ми.
Ето защо те пожелах.
Ето защо сега стоя в тъмното.
Криейки се от себе си дори.
Страхувайки се.
Вратата на съня ми ще се отвори след малко.
И там ще си ти.
В целия си нерицарски блясък.
Ухилен и безгрижен както винаги.
Моят приятел, моят брат.
Моята любов.
Иска ми се отново да заплача.
Да отмия срама и болката си.
Да се откажа.
Но няма да стане, нали?
И двамата знаем, че пак ще се предам.
Ще се оставя на съня си.
И той ще ме заведе при теб,
В едно друго време.
Където приказките може би са реалност.
А на сутринта ще се събудя.
И ще мисля за теб.
Ще се чудя сещаш ли се изобщо за мен.
Ще запаля поредната цигара.
И в нейния дим ще търся сянката ти.
Няма да я намеря.
И ще заплача. Хипотетично.
Връщам се към действителността.
Където още е нощ.
Където единствената светлина идва
От екрана на лаптопа.
Където сенките управляват съзнанието ми.
Присъствието им е почти осезаемо.
Не като твоето. Не че не знаеш.
Но няма начин, нали?
Ти си имаш нея.
Тя заспива в прегръдките ти.
И ти затваряш очи.
А аз, аз съм сама.
Мислейки как трябва да я мразя.
Но не мога. Ти я обичаш.
Лежа в леглото си и чакам.
Чакам да дойде мечтаното слънчево утро.
Когато и аз ще намеря Човека.
Сълзата започва да се стича по бузата ми.
Последната сълза.
Утре ще кажа сбогом.
На теб. На любовта.
На пеещите птички. И на детелинките.
И ще прегърна вятъра.

07.08.'10

thief of other's hearts

Kрадецо на чужди сърца,
Такъв си, недей да отричаш.
Нямаш си свое сега,
Което на друг на обричаш.
Крадецо на чужди сърца,
Бездомник без път и посока.
Добре си го знаеш това,
Отново се къпеш в потока.
Поток от лъжи и измами,
Изпъстрен със радост и страст,
Поток от комедии и драми,
И хаос, и мъка, и мрак.
Крадецо на чужди сърца,
Защо ли така те обичам?
Защо ли те искам сега?
Защо ли на теб заприличах?

07.08.'10

untitled
Усещам пак познатите бодежи,
И ето, теб те няма тук.
Аз чух отвън на бурята гърмежите,
Но не излязох, пак напук.
Напук ще продължавам да живея
Напук ще продължавам да мълча.
Напук лицето ми отново ще се смее
Напук отново ще сгреша.
Едничка грешка няма да повторя-
Да влюбя се във някой като теб.
Дори със себе си да трябва да се боря.
Дори да падам върху тънък лед.
А може би пък той ще се пречупи.
И може би ще видя светлина.
И може даже всичко да се срути
А аз да бъде все сама.
Но няма, няма да забравя
Аз болката от миналите дни.
И няма, няма да оставя
Отново някого да ми я причини.
07.08.'10

/ала Гео Милев/
И не беше живот
А смърт в чудна обвивка
Когато си тръгна от мен.
Защото бе тихо
Ужасно
Самотно.
Защото
не дойде друг ден.
А беше тъй чуждо
Туй щастие мое
Което го имах преди.
Какво не бих дала
Да бъде и твое
За миг
За секунда дори?
30.06.10.

Огледало сред празната стая стои.
На тебе усмихва се криво.
И в тази усмивка и в тези лъжи
Потапяш се ти мълчаливо.

Взираш се дълго и час подир час
Във своята реалност измислена.
Ех, как небрежен е този контраст
С мъничко щастие смислено.

Дните минават –вихрушка от цвят,
Безжизнен във своята искреност.
А ти си живееш във своя си свят –
Останал без капчица истина.

Ти беше там.

В лятото на онази слънчева нощ.
По средата на зимата. Усмихваше се.
Ти беше там.
На улицата. Разперил ръце към снега.
Сякаш ей сега щеше да полетиш.
Ти беше там.
Застанал пред заледения прозорец.
Скрит в мъглата на дъха ми.

Ти беше там.
Издълбан вътре в сърцето ми.
Открил истинското си място.
Ти беше там.
До момента, когато си отиде.
Когато престанах да живея.

Ти беше там.
Но вече има само празнина.
Всичко се е превърнало в лед.
Ти беше там.
Топеше леда със своята топлина.
Носеше ми надежда за друг свят.
Ти беше там.
Очакващ последното ми помахване.
Чисто сбогуване без усложнения.
10.10.2009, Бургас

Ти днес си тук, но утре ще си идеш
Потънал във копнежите по вчера
Забравил колко искаше да видиш
Пак слънцето, звездите и Венера.
И глух за думите, изречени на тъмно,
Ще ми повтаряш „да, но ето, съмна”.

Ти днес си тук във миг прекрасен
Скрит в сянката на своя блян.
За теб животът чужд е и опасен,
Мъгла със мирис на тамян.

Ти днес си тук, но утре ще си идеш
Прекрасна песен в утрото смълчано
Ще чуя аз дъжда по керемиди,
Ще виждам пак гърба ти само
Далечен си, но ето де до мен,
А утре, утре ще му мисля
За болката от идващия ден.
11.09, Бургас

Един есенен ден

Отива си лятото с дъх на канела,
С шепот на разперени крила.
Развява вятър нечия капела,
Глава надига есента.
Брегът е пуст, тъй тих, сумрачен.
И стъпки в пясъка са там.
Денят студен тече провлачено
Вълните гонят спомен разпилян.
Животът си тече и продължава,
Но смисъл има ли в това?
Сега ще стане пак тогава,
Това ще бъде онова.

03.09.09, Бургас

Новото минало

Живот и смърт, и вечни повторения
На бъдещето в минали видения
Открих в тефтера си забравен,
На масата от някого оставен.
Отворих го. Какво ли ще намеря?
Нима от страх ще затреперя?
По страниците тъй познати
Се виждат пак онези дати,
Потънали в мъглата дни.
И всичко изведнъж се промени,
Потърси минало незнайно.
Разкри безшумно своите тайни.

03.09.09, Бургас

Сбогуване

Днес тръгва си лятото с куфар в ръка.
С усмивка за сбогом и с дума добра.
Аз хуквам подире му, не мога да спра.
„Чакай”, повиквам го глухо в нощта.
„Без тебе не искам, не мога да спя.
Спомени стари пак вятър довя.”

Махва ми лятото. Призрачен ден.
Есен дошла е и пита за мен.
А аз си стоя и мълча срамежливо.
Пак търся си моето лято красиво.

Студено е вън и дъжд пак вали.
Носталгия носи по слънчеви дни.
Но те ще се върнат и не ще боли.
Сърцето ще стоплят отново, нали?
Есенна приказка, спомен един.
За старата къщичка с пушещ комин.

14.09.09г, Бургас

» Whisper