Абра Кадабра

Заглавие: Абра Кадабра Съб Сеп 04, 2010 1:54 pm

На стъклената врата на едно от най-крайните магазинчета на улица Фиделиус беше изписано със завъртени букви Абра Кадабра. Малко под тези букви висеше табелка, закачена от вътрешната страна на вратата, с надпис “Отворено”. Е, поне през повечето време беше така, освен ако на Касиопея не й изникнеше много належаща работа, която не можеше да бъде отменена, или може би вече беше станало време да затваря и да се прибере у дома, след дългия работен ден. Да не се отклоняваме от темата. През деня в магазина проникваха мътни слънчеви лъчи, процеждащи се през тънките бели завеси, с които бяха окичени прозорците. Щом отвориш, леко скърцащата врата на Абра Кадабра малко, ръждиво звънче издаваше тих звън, който се разнасяше из цялото помещение. В това малко магазинче, чийто собственик беше госпожица Ефалтис, се предлагаха антики от близко и далеч, произлизащи от векове. Тук можеше да се намери всичко, от прокълнати урни до летящи килимчета. Върху, претрупания с антики, щанд, зад който седеше Касиопея, редовно гореше и по една ароматна пръчица, чиято миризма се смесваше с тази на антиките, правеше атмосферата още по-омайваща.

Какво предлагаме?
Картина на Любопитния Лорд – 550 Галеона
Табакера от края на 19 век – 65 Галеона
Плаващ персийски килим от началото на 18 век – 400 Галеона
Левитиращо килимче от третото десетилетие на 14 век – 350 Галеона
Вълшебна лампа от третото десетилетие на 14 век – 210 Галеона
Безлицева матрьошка датираща от средата на 18 век – 125 Галеона
Урна с неизвестен произход от първото хилядолетие – 420 Галеона
Руски икони произлизащи преди 359 години – 80 Галеона/Икона

Място за РП!

Заглавие: Re: Абра Кадабра Нед Сеп 05, 2010 5:29 pm

Малка черна главичка се показа на витрината на магазин "Абра Кадабра". Тя се повъртя малко, огледа вътрешността на помещението и накрая се реши да влезе. Звънчето плахо иззвъня и в магазина пристъпи не много високата Вера. Очите й зашариха по рафтовете, които бяха пълни с най-различни антикварни предмети. Чак когато някой от ъгъла се покашля, момичето се усети, че е учтиво да поздрави продавача.
- Ъм, здравейте... - тихото й гласче отекна между стените и изчезна някъде навътре. Тъмнокосата жена, която седеше зад щанда, се усмихна приветливо и това накара всичката стеснителност да изчезне от Ел.
- Какво ще желаеш? - гласът й бе мек и успокояващ, доста странно, според Хел, за човек, който продава стоки на улица Фиделиус.
Чернокоската се повъртя малко, докато реши какво точно прави тук. Да, бе влязла в този магазин просто така. Даже не знаеше защо бе излязла от дома си. Може би й беше станало скучно. Или пък си имаше някаква причина. Но самата тя нямаше представа защо.
- Просто ще поразгледам. - момичето се усмихна едва-едва, завъртя се на пети и се запъти към най-близкия рафт. Обичаше старинните неща. Прашасали, някои от тях ръждясали, загубили блясъка си, и все пак толкова ценни и скъпи, че на човек можеше да му падне шапката. О, да, антикварните предмети бяха нещо наистина прекрасно.
Сиво-зелените очи шареха наоколо, търсейки за нещо специално. Бе донесла със себе си сто галеона, но никак не й се искаше да ги харчи. И без това най-вероятно нямаше какво да купи от тук с толкова малко пари. Ели забеляза една много красива сива метална урна, за която пишеше, че е от първото хилядолетие. Веднага й се прииска да си я купи. Не че щеше да й потрябва - напротив, дано никога да не й потрябваше нещо такова. Но цената, която бе изписана, направо я шокира. Четиристотин и двайсет галеона! А тя за цялата година имаше триста и петдесет. Разбира се, нямаше как да си я купи. Бързо мина с поглед по картончетата, които показваха цените. Не, нямаше начин да си купи нещо от тук. Реши, че все пак е дошла тук напразно и вече е време да си тръгва. Запъти се към вратата, но се загледа в някакъв килим. Преди да се е усетила и да върне погледа си напред, вече се бе блъснала в нещо. Някой.
- Упс. Извинявай. - Вир се усмихна леко, показвайки белите си зъби. Пред нея стоеше доста високо момиче с коса с цвят на шоколад и наистина бледа кожа. Приличаше на ученичка от Хартуин, но надали бе първи курс. Все пак... С половин глава по-висока от Еленхел нямаше как да е само на тринайсет години.

Заглавие: Re: Абра Кадабра Пон Сеп 06, 2010 6:42 am

Сутринта беше хладна и мъглива. Предната вечер беше валяло и по дупките между паветата, на улица Фиделиус, бе останала вода. Навън нямаше никого по това време. Всички се бяха сгушили у дома на топло и не смееха да си подадат нослето навън.
Но не беше съвсем така.
Звънчето, на входната врата на антикварния магазин, тихо иззвъня. Рия остави голямата си чаша с кафе някъде зад щанда и намали радиото, което й правеше компания през цялата сутрин. След това подаде глава, за да види кой е дошъл.
Едно малко момиче, което най-вероятно беше от академията за вълшебства и магия Хартуин. Да, интуицията на Хеси й подсказваше точно това.
- Ъм, здравейте… - промълви момичето и погледна към мис Ефалтис. В този миг, на лицето на Сю се разля топла усмивка.
- Какво ще желаеш? – с нежния си глас, собственичката на магазина, се опита да предразположи ученичката.
- Просто ще поразгледам. – отвърна тихо тъмнокоската. Ери се поогледа, опитвайки се да измисли нещо и в този момент нещо й щукна.
Бързо се наведе зад щанда и изчезна от полизрението на всекиго тук. Секунда след това се изправи, държейки няколко ароматни свещи и запалка. Нареди ги на различните рафтове и ги запали. Не си мислете, че беше нервна. Макар и действията й да бяха странни, за едни, тя го правеше непрекъснато.
Преди отново да се върне зад щанда, погледна към момичето, което в този момент гледаше разочаровано към цените. Рида се поогледа отново и няколко секунди по-късно… Хеспериди отстъпи няколко крачки назад.
- Упс! Извинявай! – ученичката се усмихна леко, показвайки зъбките си.
- Внимавай момиченце! – писклив мъжки глас прозвуча от другата страна на магазина. Касиопея звънко се засмя, а малката тъмнокоска погледна объркано по посока на дразнещия звук. Клиентката не видя никого и за това продължи да се оглежда.
- Това е Любопитния Лорд. – каза весело Сиси и посочи към картината отсреща. – О, Лорде, днес не съм те виждала.
Човека в картината беше видимо стар както и самата картина и беше в магазина още от самото отваряне на “Абра Кадабра”.
- Оу… - промърмори ученичката и отдъхна.
- Аз съм Касиопея Ефалтис. – каза тя и подаде ръката си.
- Елвира Еленхел. - момичето отвърна на ръкостискането и се усмихна дружелюбно.