Трети курс

Класната стая беше прекрасна. В нея се влизаше през една огромна дървена врата с прекрасни златни дръжки. Беше просторна и същевременно уютна. Чиновете вътре бяха заместени от красиви и ниски дървени масички, а около тях имаше по няколко меки и удобни кресла, с големи облегалки за ръцете и главата, където човек можеше да релаксира, а и да осъществява задачите си, дадени на учениците. В средата на стаята имаше един кристален полилей, който почти никога не светеше, защото преподавателят беше измагьосал, както и в Голямата зала, много дълги свещи, които се рееха във въздуха из цялата стаята. За по-голяма видимост, имаше и по един свещник на всяка масичка, който осветяваше лицата на учениците и ги правеше доста зловещи. В стаята почти винаги беше със спуснати завеси, които спираха светлината да прониква в красивата класна стая. По стените й имаше много табла с различни видове и процеси на трансфигурацията в отделните й раздели. На дясната стена, където нямаше прозорци, имаше една голяма камина, която почти винаги беше 'в разгара си'. Над нея се намираше масивна черна дъска, на която преподавателят не пишеше саморъчно на нея, ала винаги омагьосваше тебешира да върши черната работа. На подюма в стаята беше катедрата на преподавателя, която беше голяма и с едно голямо шкафче, за да си заключва вътре учениците. Зад бюрото имаше голямо и меко кресло, отново с големи облегалки. Това кътче на преподавтеля беше оградено с големи, падащи от тавана, червени завеси, на които професора много държеше, защото мислеше, че отваря залата. Класната стая винаги ухаеше на нещо приятно, или на цветя или на лек и поносим аромат на какао, който лично преподавателят обичаше много.

Уроците ви, всяка неделя.